Безхаберието на огромната част от чиновниците, окупирали "пожизнено" държавните институции, е типично български патент и не е изненада за никого у нас. Но някои абсурдни сценарии, сътворени от тях, надминават и най-развинтеното въображение. Докато например бежанците нахлуват нелегално в страната и хората се питат какви болести могат да ни "внесат", или кой ще им окаже адекватна първа помощ, модерна мобилна клиника за почти 450 000 лв. от година и половина стои заложник в българските митници. Толкова време две от водещите ни министерства с уж експертен потенциал не са в състояние да разрешат елементарен казус. И здравната ни система така и не може да получи напълно безплатно високопроходима и напълно оборудвана болница на колела, която би била единствената по рода си у нас. Дарителят на клиниката – Мохамед Сабра, който притежава почетен паспорт на "Уницеф" за благотворителната си дейност, е тотално разочарован от българската действителност. Бизнесменът не може да повярва, че това се случва в държава от Европейския съюз.
Скандалната история започва през пролетта на 2014-а, когато на пристанище Варна пристига чисто нов автобус, декориран в цветовете на българския трибагреник. Той е натъпкан с най-модерна техника, за да изпълнява безупречно ролята на изнесена полева болница. Доставената апаратура е ултразвук, ЕКГ-апарат, животоспасяващ дефибрилатор, анализатори за биохимични, хематологични и кръвни изследвания, рентген, уред за интравенозна терапия, небулайзър за астма, дори миниоперационна за спешни интервенции. Това е част от общо 35 съвременни медицински апарата, част от които вероятно са непознати и за най-добрите и начетените български медици.
Отделно клиниката е оборудвана със собствен генератор за ток, четири легла за настаняване на пациенти, шест разтегаеми кресла, а стъклата на возилото са със защита срещу слънчеви лъчи. Всичко това, в пакет с 12-метровия автобус, струва точно 220 000 евро и идва като дарение за Министерството на здравеопазването от семейство Сабра. Въпросната фамилия е подпомагала училища за деца в неравностойно положение в Ливан, както и болници в Ангола, затова е много уважавана в средите на благотворителните организации. В случая България получава техника, която е незаменима при наводнения, бедствия или бежанска криза, а може да се използва и за инициативи на здравните НПО-та. Но ако господин Сабра знаеше какво ходене по мъките го очаква на българска земя, вероятно щеше да насочи щедростта си към съвсем друга дестинация.
Адвокатът на дарителя Анна Попова дълго време буквално се моли на здравното ведомство да дойде да си прибере подаръка, но оттам "се ослушват" и не отговарят на писмата й. След месеци от министерството все пак благоволяват да изпратят комисия, която да инспектира автобуса. "Експертите" установяват, че мобилната клиника не отговаря на някакви си техни критерии за оборудване, и си тръгват с вирнати носове, без изобщо да прегледат апаратурата. Следват още дълги месеци на еднопосочна кореспонденция, в които адвокат Попова така и не получава адекватен отговор на въпроса: "Какви параметри не покрива подвижната болница?", за да бъдат коригирани. Междувременно Мохамед Сабра приема като кощунство чисто нов автобус да гние на дъжд и пек във варненската митница и го заменя с тригодишно возило. Една година по-късно, през април 2015-а, най-накрая прехвърлената на Министерството на здравеопазването собственост триумфално потегля към София. При транспортирането едно от стъклата е счупено (и нескопосано залепено с найлон), за което ведомството най-нахално предявява претенции към… дарителя. Въпреки че това вече не е негова отговорност, г-н Сабра се ангажира да плати щетите, а и да осигури двегодишен безплатен сервиз за автобуса, барабар с техниката. Но здравното министерство нали е чисто българско пак е недоволно – било получило използван автобус. Каква дебелащина само – сякаш по нашите пътища не скрибуцат 10-15-годишни линейки на по 300 хил. километра пробег…
Сега обаче идва "черешката на тортата". Задействаната законова процедура за освобождаване от мито и ДДС се точи вече половин година и не се знае какво се случва с нея. От Министерството на финансите искат 50 000 лв. налог от здравните си колеги, при все че според евродирективите за инструменти и апарати, предназначени за медицински изследвания, диагностика или провеждане на медицинско лечение, не се плащат данъци. "Големите" финансисти на два пъти отказват да "освободят" автобуса със странния мотив, че апаратурата му не е монтирана, а е в "насипно състояние", съответно не го приемат като мобилна болница. Ведомството на министър Москов пък няма откъде, или не иска да извади исканите пари. Адвокат Анна Попова на няколко пъти търси тамошните бюрократи, за да се запознае с преписките за освобождаване от мито и да помогне с юридическия си опит. Но по традиция отново не получава и един ред отговор. Така българската простотия пак надделява и автобусът продължава да си стои "немил-недраг" на митницата. Междувременно опасността скъпата техника да се повреди или да бъде разграбена, става все по-реална, особено ако возилото изкара още една зима на открито.
