Излъчените от партиите кандидати за членове на Фискалния съвет са далеч от личностите, определяни като цвета на финансовата мисъл и опит в България. Водещите фискални съвети в Европа са съставени от безспорни авторитети, ерудити, изключително известни и тачени имена.
Бие на очи, че предлаганите у нас кандидати са дори с недостатъчна експертиза. И тъй като се очаква 70-80% от работата да е свързана с оценка на цифрови показатели и правила, трябваше по-скоро те да бъдат специалисти по математическо моделиране, а не икономисти общ профил.
Това ни кара да се съмняваме, че органът в този си състав и с този недостиг на експертен капацитет ще бъде достатъчно ефективен. Но може би точно такава е идеята на Бойко Борисов – да се конструира един скопен надзор.
Бившият депутат от ГЕРБ Борис Грозданов и бившият заместник финансов министър и доскоро общински съветник в София Любомир Дацов са претендентите да оглавят бъдещия Фискален съвет, който ще следи бюджета и макроикономическите прогнози с цел поддържане на устойчиви публичните финанси. Общо осем са кандидатите за петте места в новия орган, който се създава по европейско изискване. Това стана ясно по време на изслушване на кандидатите пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси във вторник, 3 ноември.
Изслушване е силна дума, защото мераклиите за бюджетни надзорници масово се явиха неподготвени. Фаворитът за председател на Фискалния съвет Борис Грозданов чете на изслушването неравно написани му изречения, явно показвайки неувереност около бъдещите си функции и философията на органа, който ще управлява. Декларациите му обаче бяха на ниво.
"Ако бъда избран, ще работя за изграждането на висок имидж на новосъздадения независим консултативен орган. Неговият председател би следвало да се нареди до тройката, която формира финансовия надзор в страната – председателя на Комисията за финансов надзор, министъра на финансите и гуверньора на БНБ", каза Грозданов. По думите му една от функциите на Фискалния съвет ще бъде превантивна. В нея ще се анализират рисковете, свързани с устойчивостта на публичните финанси. От своя страна рисковете ще се класифицират чрез два елемента – възможността за появяването им в действителност и отражението им върху показателите, включени в Консолидираната фискална програма (КФП). Към превантивната функция ще спадат изготвяне на становища към проектобюджетите на държавата, ДОО, НЗОК и средносрочната бюджетна програма. Тази дейност ще бъде насочена и към проектозаконите, които са свързани или могат да повлияят върху показателите на бюджета.
Срещу позабравения депутат се изправя бившият заместник-министър на финансите в правителството на НДСВ и тройната коалиция Любомир Дацов, издигнат сега от Реформаторския блок.
От неговото изказване лъхаше компетентност и увереност. "Фискалният съвет трябва да бъде конструиран като един активен орган, който да бъде в помощ на парламента и на бюджетната комисия. Той би бил най-ефективен по време на дискусиите относно политиката и философията на държавния бюджет", каза Дацов. По думите му, Фискалният съвет трудно би бил коректив на стотиците служители в Министерството на финансите, които фактически работят по създаването на държавните бюджети, но той би трябвало да осигури повече прозрачност. Експертът се надява Фискалният съвет да допринесе за развитието и задълбочаването на външноикономическите връзки на страната, както и да извършва повече аналитична работа.
Реформаторският блок има и още една кандидатура, но за член на Фискалния съвет. Това е икономистът Георги Ганев, който е и програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Ганев и Дацов отсрамиха самото изслушване и му придадоха смисъл. Неслучайно депутатът от РБ Мартин Димитров нарече Ганев "независим експерт, с много богат опит".
"Фискалният съвет на България трябва да е пример за добри практики в Европа", заяви Ганев. Според него връзката му с другите подобни в Европейския съюз ще бъде много важна. Основната функция на органа трябва да бъде "потушаване на напрежението" между краткосрочните и дългосрочните цели на бюджета, смята Ганев. Фискалният съвет би бил полезен от гледна точка на дългосрочната устойчивост на публичните финанси и краткосрочната ефективност между секторите в икономиката, допълни макроикономистът.
Ако съдим справедливо, най-добре подготвилият се кандидат беше Дора Андреева. Тя беше заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов, а за член на Съвета на старейшините я посочи БДЦ, партията на Христо Ковачки. Кандидатката направи обстойно изказване за ролята и потенциалните предизвикателства пред органа. Звучеше компетентно, но доста близо до съдържанието на един доклад на МВФ за фискалните съвети по света. Жалко в случая е, че Андреева не го цитира. Това не е партийна кандидатура, а на професионалист, отбеляза заместник-председателят на партията Росен Петров.
Фискалният съвет трябва да осъществява мониторинг на средносрочната бюджетна програма на правителството, да дава независима оценка спрямо целите за разходите и становища по законопроекти, относно бюджетната политика, каза Дора Андреева. Тя предлага да се създаде Етичен кодекс за дейността и календар за публикуването на становищата на органа. Фискалният съвет не трябва да е твърде рестриктивен спрямо провежданата бюджетна политика от страна на правителството, а "да бъде разумен и уравновесен в оценките си", смята Андреева.
Кандидатът на БСП за член е икономистът проф. Димитър Иванов. Той бе съветник на предишния президент Георги Първанов, който сега е лидер на партията АБВ. Така двете формации се оказаха с общ кандидат. Иванов очерта фискалната неефективност в редица страни членки на ЕС. Даде за пример проблемите на Гърция и подчерта важността на подобни корективни органи. Според него в момента политиката в глобален план трябва да е насочена към използването на фискалните инструменти. Иванов призова за приемане на методология, която да съдържа обективни критерии за оценка на фискалните правила и техните параметри и коментира възможността всеки член да има вътрешна специализация.
ДПС издигна бившия заместник-министър на икономиката Юнал Тасим, Патриотичният фронт – ректора на Висшето училище по застраховане и финанси проф. Григорий Вазов, който бе и сред номинациите за управител на БНБ.
"Атака" предложи кандидатурата на Маргарита Николова, бивш общински съветник в София и финансист на БНТ. Тя бе и единствена от кандидатите, която не дойде на изслушването. Поради тази причина нейната кандидатура няма да бъде подложена на гласуване пред Народното събрание.
Според Юнал Тасим щеше да бъде добре, ако Фискалният съвет би имал възможност да изрази становище по Бюджет 2016 г., но членовете му тепърва трябва да бъдат избрани от парламента, да бъде приет правилник за дейността на съвета и след това той да започне работа. Тасим изрази надежда, че работата на органа ще бъде насочена към постигането на нулево и дори положително бюджетно салдо.
Кандидатът за Фискалния съвет на "Патриотичния фронт" Григорий Вазов обърна внимание на един много важен недостатък на сегашната конструкция на съвета. "Обемът работа, който законът изисква от членовете на Фискалния съвет е изключително голям, да не кажа безумен. А самият апарат и предвидената организация за работа на съвета предполага, че той от самото начало няма да се справи с поставените му задачи. Този съвет трябва да има служители, анализатори, експерти, които трябва да могат да свършат качествено всички сложни задачи по анализа и прогнозите на бюджетната макрорамка и по политиките за финансова стабилност, които се изискват от него по закон", заяви Григорий Вазов.
