Мнимото желание на политиците да внесат максимална прозрачност в процесите около Корпоративна банка доведе до законодателни решения, които не само не внасят яснота, но водят до допълнителни заблуди и възможности за манипулации. Да вземем списъка на синдиците с всички привилегировани депозити на граждани и фирми в затворената банка, който предизвика огромен интерес, но и различни невeрни интерпретации. Например, че лидерът на "Демократи за силна България" Радан Кънев бил излъгал за размера на депозита на партията, като казал, че е 48 хил. лв., а според списъка бил над 1 млн. лева. Малцина се сетиха да обърнат внимание на факта, че публикуваните депозити са за последните две години преди затварянето на банката. С други думи, през периода до затварянето й на 20 юни 2014-а ДСБ са могли да плащат от своите пари в КТБ и наистнина към датата на затварянето й да са разполагали само с 48 хил. лева.
В медиите бяха изнесени някакви безумни числа за вземания на енергийната система от КТБ за над 3 млрд. лева. Това, разбира се, не може да бъде вярно нито при поставянето под особен надзор хна банката, нито две години по-рано, защото би означавало, че само енергийният сектор е притежавал над 50% от влоговете в нея. Но по сметки и влогове огромни суми там са имали и много други големи компании. Интересно е, че не бе обърнато особено внимание, да речем, на сериозните по своя размер и многочислени като бройка влогове и сметки на "Булгартабак" и дъщерните му дружества в КТБ. Защото изтеглянето на тези пари има огромно значение за ликвидния ефект върху банката?
Голям шум се вдигна около депозитите на Иван Костов и семейството му. Но в интерес на истината те са в пъти по-малко от тези на други физически лица. Например на Александър Сталийски, известен с близките си отношения с премиера Бойко Борисов. Близката до сърцето на Сталийски манекенка, журналистка и продуцентка Виолета Сечкова, също е сред лицата с преференциални депозити с осемцифрени суми, да се пита човек как ги изработи тези суми.
Сред привилегированите депозанти е и Десислав Делев. Някои сигурно вече са забравили как през юни 2013-а складовете на фирмата му "Берета Трейдинг" около "Петолъчката" излетяха във въздуха. Взривът нанесе щети, които по онова време бяха оценени на 65 млн. лв., а трима работници загинаха.
Списък с привилегированите депозити обаче повдига питането как така и през 2012-а, и през 2013-а фирми като Държавна консолидационна компания и БДЖ са държали огромни суми в банка, която депутатите по-късно окачествиха като пирамида. Та нали тогава управляваха правителствата на ГЕРБ и на БСП с поддръжката на ДПС? Излиза, че същите тези политици са позволили при тяхното управление държавните фирми да вкарват парите си в такива структури.
Реално погледнато, публикуването на списъци като този – с преференциалните депозити и с цесиите, не допринасят за прозрачността, ако се четат и интерпретират колко дявола чете евангелието. Но по-детайлният анализ на данните в тях и съпоставянето им с друга публично изнесена информация може да доведат до доста интересни заключения.
