ЧАВДАР
КФН отне лиценза на инвестиционния посредник Цитадела Кепитъл Мениджмънт
9.11.2015 Инвестор, В продължение на няколко месеца дружеството нямаше назначени служители и заради това не можеше да осъществява дейността си законно
Комисията за финансов надзор (КФН) отне лиценза на инвестиционния посредник Цитадела Кепитъл Мениджмънт ООД. Това става ясно от взетите решения на регулаторния орган на проведеното на 6 ноември заседание, които са публикувани на сайта на институцията.
До тук се стигна, след като в края на октомври КФН стартира производство за отнемане на лиценза на дружеството за извършване на дейност като инвестиционен посредник.
Конкретната причина за прилагането на крайната мярка е фактът, че в продължение на няколко месеца посредникът нямаше назначени служители и заради това не можеше да осъществява дейността си законно.
Според разпоредбите на Закона за пазарите на финансови инструменти компанията вече не отговаря на условията, за които й е издаден лицензът. Именно на този мотив се позовава и КФН. Информацията за отнетия лиценз все още не е публикувана на сайта на посредника.
Още по темата
Цитадела кепитъл мениджмънт не може да осъществява дейността си като посредник
Предишното наименование на Цитадела Кепитъл Мениджмънт бе Златен Лев Брокери ООД. Посредникът изпраща 2014 г. с печалба преди данъци в размер на 26 хил. лв. при такава за 25 хил. лв. през 2014 г., показва одитираният годишен отчет на компанията, публикуван в Търговския регистър.
Дружеството реализира нетен доход от такси и комисиони в размер на 59 хил. лв., 6,773 млн. лв. постъпления, свързани с текущи финансови активи, и 6,675 млн. лв. плащания, свързани с финансови активи.
За сравнение – през 2013 г. сумите по тези пера бяха 43 хил. лв., постъпления от инвестиционната дейност в размер на 2,315 млн. лв. и плащания за 2,25 млн. лв.
Към 31 декември 2014 г. акционери в Цитадела Кепитъл Мениджмънт са били Златен лев Холдинг АД с 60% от капитала, Българска Консултантска група АД с 20%, Любен Владимиров Витанов с 9,44%, Юнивърс трейд ООД с 8,56% и Николай Атанасов Чорбаджийски с 2%.
Решението на КФН може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му, което обаче не спира неговото изпълнение, пише в решението на финансовия регулатор. Следващият ход е назначаването на ликвидатор.
Всички заинтересовани лица могат да получат заверено копие от мотивите на решението за отнемане на лиценза на Цитадела Кепитъл Мениджмънт ООД в сградата на КФН.
………….
Изпълнителният директор на Армеец напуска управлението
6.11.2015 Инвестор, Клиентите и партньорите на застрахователно дружество ще продължат да получават стабилни услуги, коментира компанията
Изпълнителният директор на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ Румен Георгиев напуска управлението на компанията, обяви дружеството в свое прес съобщение.
"Благодарни сме и високо ценим професионализма и годините упорит труд, които г-н Георгиев посвети за превръщането на дружеството в утвърдена марка на българския пазар и му пожелаваме успех във всички бъдещи начинания!", заявиха от Управителния съвет на ЗАД "Армеец".
Още по темата
И в края на август 2015 г. Армеец е първи в общото застраховане
Клиентите и партньорите на Армеец ще продължат да получават услуги, подплатени с много стабилност и професионален опит, коментират от застрахователното дружество.
"Армеец ще продължи да е еталон на застрахователния пазар, дружество събрало в едно най-доброто от опита, традициите и съвременните тенденции, символ на професионализъм, индивидуален подход и отношение към всеки клиент", коментират от компанията.
ЗАД Армеец заема първо място в класацията на общозастрахователния пазар в края на месец август 2015 г. с дял от 13,7% и премиен приход в размер на почти 138 млн. лв.
……………
Емил Димитров: Поправките в Закона за акцизите засягат нелегалните винпроми
В бюджета може да влязат допълнително около 185 млн. лв., изчисли депутатът
9.11.2015 Инвестор,
Промените в Закона за акцизите и данъчните складове, които затягат контрола при производството на ракия, ще засегнат само казаните от 500 литра нагоре. Това казва в интервю за вестник „24 часа“ вносителят на проекта – депутатът Емил Димитров (известен в миналото като Ревизоро).
Промените предвиждат собствениците на казани за ракия да работят само от 1 юли до 31 декември. За малки обекти за дестилация ще се приемат казани с обем до 500 литра, а не до 1000, както сега. Вече по-малко дестилерии ще начисляват намалена ставка при производството. Докато големите производители се облагат с 1000 лева на хектолитър, за малките обекти облагането е 550 лв. Промените минаха през бюджетната комисия.
„Никой не е посегнал на домашната ракия и на казаните. Хората, които имат казани в двора, гаража, избата си и варят до 500 литра с едно зареждане, могат да са спокойни. Ако са регистрирани и не лъжат в количествата“, казва Емил Димитров.
Още по темата
Нотификацията за измервателни уреди в данъчните складове не е изпратена
Той припомня, че в Закона за акцизите има режим за два вида производители – за лицензирани винпроми и за малки спиртоварни. Първите плащат пълен размер на акциза, а вторите – намалена ставка. „Първите внасят 185 млн. лв. акциз всяка година, а вторите се отчитат с едни скромни, но от сърце 700 хил. лв. Е, ако вие сте финансов министър или депутат, няма ли да сметнете за правилно да изравните режима им и да съберете допълнително още 185 млн. лв. за година“, пита народният представител.
Димитров привежда следните аргументи: годишно у нас се произвеждат около 400 хил. т грозде. 200 хил. т от него се преработват от големите винзаводи. А останалите 200 хил. тона отиват в малките винпроми. В тях влизат и още поне 100 хил. т други плодове – череши, круши, праскови, кайсии, от които също се вари ракия. Затова според депутата е логично да има един режим.
Графикът за варене на ракия по думите му се въвежда, тъй като при брането на плодове и ферментацията има сезонност.
„Има лица, които произвеждат десетки тонове ракия по-рядко от собствен, а по-често от купен материал, който след това продават нелегално. За тези огромни количества, които дори не се знае колко са, не са платени нито акциз, нито ДДС. А те се продават по кръчми, край пазари и пътища, в наливни дамаджани и пластмасови туби. Тази ракия е всичко друго, но не и домашна. Произвежда се в индустриални количества от хора, които нямат право на това“, обяснява Емил Димитров.
„Онези 700 хил. лв. акциз са внесени от около 2000 малки винпрома. Сметката показва, че всеки от тях внася средно по 350 лв. акциз. При намалената акцизна ставка той се равнява на 160 литра 40-градусова ракия. За всеки литър производителят иска около 1 лев на литър. Което пък прави 160 лв. средно на година. Коя фирма съществува, за да отчете годишен приход от 160 лв.“, пита той. Ние засягаме големите нелегални винпроми, настоява народният представител.
Той пояснява защо предлага драстични глоби за гориво, което е разтоварено не в данъчен склад: „У нас се произвеждат 60% от горивото, продавано по бензиностанциите. Останалите 40% са закупени в чужбина и доставени през базите по бензиностанциите. От нашето приходите са 1,3 млрд. лв., а от това, което идва от чужбина – по-малко и от 400 млн. лв. А цената на бензиностанциите – една и съща. И данъците, и акцизът. Излиза, че “губим” по пътя от Солун до София има-няма едни 500-600 милиона лева. Защото горивото изчезва по пътя“.
„Аз съм бивш началник на митниците и ревизор. Питат ме къде са резервите, показвам ги. До 100 млн. лв. от алкохол, до 850 млн. лв. от горива и поне 250 млн. лв. от цигари. Нека да се събере половината от тях, ами тези 600 млн. лв. означават пенсии, социални помощи, култура, образование, сигурност“, казва той.
„Вместо да буним МВР за едни 25 млн. и отбраната за още толкова, да си съберем парите от контрабандата. Вместо да слагаме уреди на 35 хиляди земеделци, да си съберем парите на границата и в базите. Стига сме правили мафията все по-богата. Тази година са взели 1 млрд. лв. печалба, искам догодина тези пари да са за държавата. Затова и внесох предложението – който скрие или отклони от доставката гориво, да понесе тройна глоба – акциз в двоен размер, наказателна санкция по НК и ако е в по-малки размери – туби, лодки по Дунава, скрити резервоари и т.н., при първо нарушение 4000 лв. и при второ 6000 лв. И всички колеги го приеха“, обяснява той.
„Да си преценят кое им е по-мило – мафията или избирателят“, препоръчва той на управляващите.
……………
Пускаме дълг до 3,9 млрд. на международните пазари.
9.11.2015, През 2016 г. България може отново да излезе на международните капиталови пазари и да пласира облигации в размер до 3,9 млрд. лв. Това е записано в проекта на бюджет за следващата година, който вече се обсъжда в парламента. Въпреки това страната ни ще остане сред отличниците в ЕС по най-малки задължения.
Пласирането на книжа на международните пазари ще бъде част от тригодишната програма за емитиране на дълг в размер до 8 млрд. евро, за която България вече има сключен договор със Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ. По тази програма през настоящата година България вече пласира три емисии облигации със срок от 7, 12 и 20 години в общ размер от 3,1 млрд. евро. С част от тези пари беше погасен мостовият заем заради фалита на КТБ в размер на 1,3 млрд. евро.
През 2016 г. максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет от държавата, е 5,3 млрд. лв., пише в проекта на бюджет. Това означава, че ако на международните пазари се пуснат книжа в максималния размер от 3,9 млрд. лв., за вътрешния ще остане възможност да се пласират държавни ценни книжа до 1,4 млрд. лв. Новият дълг ще се използва за покриване на бюджетния дефицит, който за 2016 г. е планиран на 1,8 млрд. лв., и за плащане по стари дългове на страната. В резултат максималният размер на държавния дълг към края на 2016 г. не може да надвишава 26,6 млрд. лв., пише в проекта на бюджет.
През 2016 г. Министерският съвет може да проведе преговори и сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер до 300 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС за периода 2014-2020 г. Каква част от този рамков заем обаче ще бъде усвоена през 2016 ще зависи от конкретните нужди. Допълнително Министерският съвет ще може да предложи на парламента издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие в размер до 1 млрд. лв. Кабинетът ще може да даде гаранции и по заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително от външни кредитори при условие за последваща ратификация, в размер до 900 млн. евро.
След като дълги години България беше на второ място сред страните от ЕС по-най малък дълг като дял от БВП, през 2014 г. отстъпи с една позиция и сега сме на трето място. На първите две места са Естония с дълг от 10,4% от БВП в края на 2014 г. и Люксембург с дълг от 23% от БВП. В края на 2014 г. дългът на страната ни е 27% от БВП. Като дори с новите задължения от 2016 г. ще запазим третата си позиция. Защото в момента на четвърто място в класацията на страните с най-малки задължения, с доста голяма дистанция след нас, е Румъния с дълг от 39,9% от БВП. Най-големи задължения в ЕС имат Гърция (178,6% от БВП), Италия (132,3% от БВП) и Португалия (130,2% от БВП).
……………
Връщат по-бързо ДДС за електронни фактури
9.11.2015 Копирано от standartnews.com
В НАП ще получават информация за плащанията по сделките в реално време
По-бързо може да се връща ДДС на фирми, които използват електронни фактури. Това е един от начините бизнесът да бъде стимулиран да издава и приема електронни фактури. По-широкото използване на електронни фактури е залегнало в стратегията за повишаване на приходите в бюджета и справяне със сивата икономика, която наскоро беше приета от Министерски съвет. Крайната цел е използването на електронни фактури от всички регистрирани по ДДС фирми, а в НАП да се получава информация за всички издадени електронни фактури в реално време или в рамките на възможно най-кратък времеви период. Така коректните фирми ще пестят време и пари, а контролът от НАП ще се осъществява много по-лесно. Освен че ДДС-то ще може да се връща по-бързо на фирмите, ползващи електронни фактури, ще се съкрати и времето за проверки и ревизии от страна на НАП. Това ще намали административната тежест за бизнеса, тъй като ще се намали времето за престой на данъчните във фирмите.
За да стане всичко това възможно, ще бъде въведен единен (задължителен) формат на електронна фактура. Идеята е регистрираните по ДДС фирми да могат да дават писмено съгласие да получават електронни фактури. По този начин търговските им партньори, които искат да дадат електрона фактура, няма да се опасяват, че тя няма да бъде приета. В резултат постепенно ще може да отпадне задължението за подаване на дневници за продажби за компаниите, ползващи електронното фактуриране към всички клиенти. Възможно е да отпадане на задължението за подаване на дневници за покупки за фирмите, заявили съгласие за получаване на ел. фактури и получили над определен процент от фактурите като електронни.
Като още една стъпка за улеснение на бизнеса се предвижда НАП да създаде и поддържа платформа за електронно фактуриране. Тя ще позволи всички държавни и местни органи да ползват една платформа за издаване и изпращане на електронни фактури. Така фактурите, издавани от държавата, ще бъдат унифицирани и лесно разпознаваеми. Освен това се предвижда и частните фирми, регистрирани по ДДС, да може да използват безплатно платформата на НАП в рамките на някакви ограничения, свързани с капацитета й.
…………………
