Александър Маринов
Една забравена, а и излишно натоварена с негативни исторически конотации дума се завърна с гръм и трясък в речника на властта. След парижките атентати изведнъж всички у нас заговориха за необходимостта от масова бдителност. Премиерът Борисов призова "цялото общество да бъде най-внимателно, бдително и подозрително. Разчитаме хората да подават сигнали за всяко нещо, което би ги усъмнило." МВР препоръча повишена бдителност на българите, живеещи или пътуващи в Белгия.
Бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров пък посъветва полицията да започне да обучава населението, защото то не е подготвено да бъде бдително. И изказа съмнение, че дори гражданите да забележат нещо нередно, едва ли биха подали сигнал, защото нямали доверие в МВР.
Ако трябва да бъдем по-точни, българите нямат доверие на властта въобще, което ясно личи от катастрофално ниските рейтинги на почти всички публични институции. Но това не е заради някакви дефекти на националния характер, а защото самата власт разруши доверието към себе си и отдавна показа, че няма нищо общо с девиза на полицията в Лос Анджелис "Защитавай и служи!"
Освен тази основна причина и призивите за гражданска бдителност – като всичко останало у нас – носят ясните черти на
самоцелна кампанийност
за отбиване на номера. След всяко случило се у нас бедствие, след поредния трагичен инцидент с жертви наблюдаваме силна, но кратка шумотевица. Дори тези нередности, които все още пораждат някаква гражданска активност (като екологичните и градоустройствените нарушения), по-често са замитани под килима, отколкото са обект на мерки за отстраняване на причините. Да не говорим за дребната битова престъпност, жертвите на която вече смятат за безсмислена загуба на време и нерви да подават заявления.
Така стоят нещата и при сериозните заплахи. При всеки пореден терористичен акт – бил той близо, или далеч, МВР призовава за антитерористична бдителност. Например през ноември 2010-а, когато в Гърция имаше няколко случая на изпратени до западни посолства взривни устройства, министерството съветваше гражданите да обръщат внимание, в случай че станат свидетели на необичайно използване на гаражи и складове, съмнителни действия около изоставени автомобили, закупуване на материали за направа на експлозиви и електрически устройства, на лица със съмнителен вид и поведение, оставени без надзор предмети и други. Тогава бе въведена и практиката на разлепване на стикери с подобно съдържание на публичните места, които – доколкото показаха проучванията – почти никой не чете. Отмина непосредствената заплаха, заглъхна и разяснителната кампания.
Всъщност кампанийното опорочаване на иначе добри идеи не е само наш специалитет. През 2011-а ЕС откри т. нар.
мрежа за бдителност към радикализацията
Конкретен повод бе терористичният акт в Осло, когато един-единствен екстремист уби над 70 души. Тогавашният комисар по правосъдие и вътрешен ред Сесилия Малмстрьом бе права, когато мотивира начинанието с това, че хората на място най-добре могат да открият проявите на радикализация, както и да предусетят тенденциите граждани с крайни мнения да прибегнат до насилие в отстояване на своите позиции. Не съм запознат докъде са стигнали нещата сега, но съдейки по терористичната заплаха в Европа, дело изключително на вътрешни, "свои" хора, особен ефект няма.
Нека уточним, че според тълковния речник бдителността е състояние, характеризиращо се със засилена концентрация, внимание, предпазливост и съсредоточеност. За да бъде налице такова масово състояние на обществото, са нужни няколко съществени предпоставки: ценностна система, взаимна отговорност и солидарност, уважение към правилата и тяхното спазване, дори да не изнасят на някои от нас. Необходима е обществена дисциплина и доказана публична почтеност, за да са сигурни гражданите, че с бдителността няма да се злоупотребява с користни политически, икономически или лични цели. Едно от измеренията на недоверието към властта и в частност към правораздаването е изобилието на
"бдителни кошаревски свидетели"
които срещу определена изгода са готови да натопят всеки за всичко. Съдбата на почти всички мегадела срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи доказва, че с помощта на подобна ерзацбдителност е възможно всеки да бъде вкаран в ареста, но не и да възтържествува общественото желание за справедливост.
Връщам се към апела на премиера Борисов, който, както обикновено, каза някои неправилни неща, опропастили цялата иначе вярна теза. Бдителността няма нищо общо с подозрителността, тя е продукт на осъзнато гражданско поведение, а не индивидуална психична особеност. Бдителността е готовност за поемане на част от отговорността за опазване на съвместното ни благополучие, затова тя изисква реална солидарност, в това число искрено желание от страна на институциите да партнират с гражданите. Затова, от една страна, няма бдителност в общност от отчуждени и мразещи се индивиди. Няма как да има бдителност в един блок например, където половината от живущите не се познават, а другите не си говорят. Но, на свой ред, солидарността трябва има реална властова основа, което означава предоставяне на правомощия за поддържане на колективното съществуване на микрониво, иначе казано, реална децентрализация. Където има реална власт, там се поражда отговорност, съвместната отговорност ражда солидарност, а солидарността е здравата основа да бъдем взискателни и бдителни относно това, което засяга всички ни. И на теория, и на практика тези елементарни неща са въведени и действат на много места – но само там, където има стабилни и подлежащи на обществен контрол институции и публични личности.
Приравнена към готовността да подадеш сигнал за всеки и всичко, което те дразни или просто изглежда странно, бдителността е неефективна и дори вредна. Тя се превръща в оръжие за разчистване на дребни (а понякога и едри) сметки. Бдителността ще бъде действена и полезна, когато е свързана с
ясни отговорности и неизбежни последици
за отклоняването от тях. Кой нормален човек би информирал, да речем, за видими дефекти по стената на един водоем, ако знае, че след цяла година разследвания и експертизи по наводнението в Мизия истинската причина за нещастието бе покрита, а довлечените с тинята в дворовете на хората 50-килограмови шарани и толстолоби бяха обявени едва ли не за природно чудо?
Иначе няма защо да се притесняваме от историческата употреба на думата. Още Левски е призовавал за "революционна бдителност". Важни са каузата и смисълът на общата ни отговорност.
