Няма сектор в българската икономика, който да се развива така добре както софтуерният. Двуцифрен ръст на оборотите, високи заплати, огромна добавена стойност, силен износ… Едва ли не бижу, на което всички се радват. Но в действителност браншът е като затворена в кафез птица, която, колкото и да е красива, не може да разпери криле зад решетките.
С 11% повече ще са приходите на софтуерните фирми през тази година и по всяка вероятност ще надхвърлят 1.6 млрд. лева. Това е 1.8 на сто от брутния вътрешен продукт, като по този показател индустрията се нарежда сред 15-те най-значими за българската икономика. При това, по думите на Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), сериозните успехи тепърва предстоят – още през 2016-а се очаква софтуерът да формира две на сто от БВП. Да не забравяме също, че над 65% от продукцията му се реализира в чужбина, което пък допринася за високата добавена стойност. Но бляскавите данни свършват дотук заради възпиращите бизнеса прегради като липсата на държавна подкрепа и недостига на квалифицирани кадри.
През 2014-а софтуерната индустрия е платила на държавата общо 238 млн. лв. данъци, като от ДДС са внесени 88 млн. лв., от данък печалба – 21 млн. лв., от данък общ доход – 58 млн. лв. и още 71 млн. лв. за обществените пенсионни фондове.
През последните три години в тази сфера са открити над 3200 работни места, като само през 2015-а новопривлечените специалисти са почти 1250. "Това са висококвалифицирани и добре платени хора, а техният брой може да стане много по-голям, ако образованието намери начин да произвежда повече квалифицирани кадри за софтуерната индустрия", категоричен е Георги Захариев, член на управителния съвет на БАСКОМ. През миналата година, казва той, у нас са създадени близо 100 нови фирми или развойни центрове на големи чуждестранни компании, чиито амбиции са били да наемат поне 5000-6000 души. За съжаление част от тези работни места стоят празни. Такива са фактите, въпреки че браншът не разчита само на държавното образованието, а и на редица частни инициативи, фокусирани върху преквалифицирането на кадри за него.
Проблемът с липсата на специалисти не е от вчера, но не личи управниците да правят нещо по въпроса. Ситуацията изглежда още по-необяснима, след като заплатите в сектора надхвърлят значително средните за страната. По изчисленията на БАСКОМ брутното месечно възнаграждение в тази индустрия е 3358 лв., и то без да броим данъците и осигуровките, които се плащат от работодателите. Само през 2015-а ръстът на заплатите е 8%, което, въпреки че не изглежда никак малко, е под отчетените резултати за предишни периоди.
"Забавянето се обяснява с решението за вдигане на максималния осигурителен доход, прието в началото на тази година, което засяга най-вече нашия бранш, тъй като всичките ни доходи са на светло. Компания, гравитираща около сивия сектор, няма шанс да оцелее и да намери качествени хора. Просто нашите специалисти са свикнали всичко да е легално, всички данъци да са платени", обяснява Захариев.
Внимание заслужава и сравнението на заплатите на българските софтуерни специалисти с колегите им от Западна Европа. Годишно един програмист в България взима малко над 40 хил. лв., а в Англия около 40 хил. паунда. В абсолютно изражение разликата е огромна, но ако се изчислят тези доходи през индекса за паритет на покупателната способност, излиза, че заплащането е почти еднакво.
"Разбира се, за всеки човек има и други важни неща като ред, прилагане на закона, образование, природа. Но ако се гледа само икономическата част, т.е. колко неща могат да се купят в дадена държава с получаваното възнаграждение, то програмистите у нас са изравнени с британските", твърди Георги Захариев. Това се потвърждава и забелязващата се вече тенденция за значително намаляване на емиграция на такъв тип кадри през последните пет години. "Наблюдава се и връщане на наши програмисти, за които езикът, културата и приятелите тук вземат превес", коментира още членът на БАСКОМ.
С правилна държавна политика софтуерният бранш може да се превърне в движеща сила на икономиката и директно да повиши стандарта на живот на хората. Да се надяваме само, че няма да пропуснем момента, защото другите държави не спят, а точно този бизнес е изключително мобилен и е в състояние да се развива навсякъде, където има достъп до интернет.
