Непосредствено след поредния неуспешен опит да убият Маргарет Тачър терористите от Ирландската републиканска армия невъзмутимо заявяват: "Днес нямахме късмет, но помнете, че на нас ни стига късметът ни да проработи само веднъж, а вие трябва винаги да сте късметлии".
С тези думи Ги Верхофстад, лидерът на либералите в Европейския парламент, започва статията си в "Гардиън", с която призовава за създаването на общоевропейски служби за сигурност. Поводът за написването й са кървавите терористични атаки в Париж от 13 ноември и по-точно провалът на френските служби за сигурност и на други европейски страни в предотвратяването им.
В дните след атентатите стана известно, че техният главен организатор – белгийският джихадист Абделхамид Абауд, вече е бил осъден задочно на 20 години лишаване от свобода заради вербуването на бойци за групировката "Ислямска държава" и е бил свързан с редица терористични заговори. Въпреки това е пътувал безпрепятствено между Европа и Сирия, ползвайки всички видове транспорт, включително и въздушен, а в момента на парижкото кръвопролитие спокойно се е возил в местното метро. Смята се, че последното му проникване в Европа е било извършено през гръцките острови.
В статията си в "Гардиън" Верхофстад обяснява неуспеха на френските служби с обстоятелството, че в разузнавателния им отдел работят 3000 души. В момента те се опитват да държат под контрол около 5000 души, заподозрени в терористична дейност, но за да е ефективна дейността им, е необходимо един заподозрян да бъде държан под наблюдение от 25 души, посочва Верхофстад. "Истината е, че за терористите няма граници, докато нашите 28 национални служби за сигурност не могат да пресичат граници", изтъква евродепутатът.
"Разследването на парижките атаки показа липса на сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки. Национален подход в областта на разузнаването не е достатъчен", отбеляза и ръководителят на парламентарната група на Европейската народна партия Манфред Вебер. Особено тревожно обаче прозвучаха думите на директора на "Европол" Роб Уейнрайт пред комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента. Уейнрайт съобщи, че са вероятни нови терористични нападения над Европа и че европейската полицейска служба разполага с данни за 10 000 заподозрени като чуждестранни бойци в Сирия и Ирак, от които 2000 са потвърдени. "Европол" има сведения и за 5000 европейци, които са пътували до сирийския фронт, и 28 000 души, замесени в незаконна търговия с оръжие. Роб Уейнрайт определи също така като ключов въпрос в борбата с тероризма обмена на информация на международно равнище.
Европейският комисар за имиграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос поде идеята, заявявайки, че Европейската комисия ще предложи създаването на съвместна Европейска разузнавателна агенция на срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на държавите от ЕС на 20 ноември в Брюксел. Но тази идея не бе приета. Вместо това участниците в срещата решиха, че трябва да се подобри споделянето на информацията за заподозрени терористи между националните служби.
Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер формулира причините за отхвърлянето на предложението. "Не бива да съсредоточаваме усилията си върху създаването на нова европейска разузнавателна агенция. Не мога да си представя как бихме се отказали от националния си суверенитет в тази област", подчерта той. Така стана ясно, че въпреки надвисналите заплахи европейските страни не са готови да се откажат от може би най-важния признак на суверенитета си – контрола над сигурността.
На практика въпросът за създаването на общоевропейски служби за сигурност е част от по-големия въпрос за пътя, по който върви Европа. През 1995-а, когато решават да премахнат границите помежду си, държавите от ядрото на континента извършват уникален и много смел ход, защото никъде другаде в света не съществува обща територия, управлявана от различни страни. Днес, 20 години по-късно, това споделено пространство е изправено пред най-тежките предизвикателства и самото му съществуване е поставено под съмнение. Но, ако бъдем реалисти, трябва по-скоро да приемем, че сегашните проблеми не са се случили по-рано единствено благодарение на факта, че геополитическите обстоятелства са били по-благоприятни.
При всички положения днешните неблагополучия не произтичат от размера на територията. САЩ териториално са два пъти по-големи от Европейския съюз, но и в най-кризисния момент за националната сигурност в новата им история – в дните около 11 септември 2001-а, на никого не му хрумна, че в интерес на безопасността ще е добре да се установи граничен контрол между отделните щати. А и какво би представлявала сигурността на Америка, ако всеки отделен щат имаше собствени специални служби, въоръжени сили, външна политика и всички останали атрибути на държавността, а координацията между тях е поверена на едни твърде тромави механизми?
Звучи немислимо, но приблизително такава е в момента реалността в Европейския съюз. И новите предизвикателства, пред които е изправена общността, показват, че на тази реалност повече не може да се разчита. Възможните пътища са два – единият е разпадът на общата зона, като всяка от членките й самостоятелно поеме грижата за сигурността си, но тази стъпка може да се окаже първа към отказа от идеята за Единна Европа. Другият вариант е да се търсят общи решения и при сегашните обстоятелства изграждането на обща система за сигурност е едно от най-належащите. Защото вече видяхме, че не можем да разчитаме на късмета си.
Могъщ като "М"
Европейският съюз се нуждае от здрава разузнавателна мрежа, командвана от могъщ началник, подобен на персонажа "М" от филмите за Джеймс Бонд, според публикация в "Еурактив" на специалиста по сравнителни регионални изследвания Стивън Кингах. Необходимо е правомощията на това лице да са далеч по-големи от тези на обикновен координатор на антитерористичната дейност. Длъжността му не бива да се покрива и с тази на директора на ЦРУ в САЩ, а по-скоро да отговаря на американския директор на националната сигурност, чието ведомство интегрира и използва информацията от всичките американски агенции, събиращи чувствителна информация, една от които е ЦРУ.
Стратегическите задачи на директора на европейското разузнаване би следвало да включат интегриране на разузнавателните данни, борба с тероризма и разпространението му. На първо място трябва да е установяването на младежи, потенциално уязвими на джихадистката пропаганда, посочва ученият. Редно е новата служба да отговаря и за войната в социалните медии срещу "Ислямска държава" и подобни на нея организации. Както и за борбата с контрабандата на оръжие и проследяването на съмнителни лица, ползващи европейските транспортни системи. Като особено важно задължение на новата служба Кингах определя контролирането на "фанатичните имами", замърсяващи разума на уязвимите младежи, като им насаждат омраза.
