Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожна отмяната на таксата на частните съдебни изпълнители при плащане в срока за доброволно изпълнение, която беше направена в 12 без 5 от кабинета "Орешарски" пише "Правен свят".
Петчленен състав с председател Панайот Генков и членове Таня Куцарова, Пламен Петрунов, Албена Радославова и Румяна Лилова (докладчик) постанови, че, приемайки такава промяна в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 23 юли 2014 г., Министерският съвет е надскочил правомощията си.
Всъщност тогава в тарифата беше записано: "Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира". Промяната влезе в сила на 1 август 2014 г. и се прилага в продължение на около месец, а след това беше оспорена от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и действието ѝ беше спряно от съда до произнасянето му.
Отпадането на таксата на ЧСИ, ако дългът бъде платен в 14-дневния срок за доброволно изпълнение, беше рекламирано от тогавашните управляващи като промяна в полза на длъжниците. А като основен мотив се сочеше, че в същата хипотеза държавните изпълнители не събират такса.
Според ВАС обаче подобно изменение на тарифата на ЧСИ излиза от компетентността на Министерския съвет и може да бъде направено само със закон. В решението си петчленният състав обяснява, че действително МС може да приема изменения и допълнения на тарифата, но само в рамките, очертани от Закона за ЧСИ.
"В неговите правомощия е да предвиди събирането на пропорционалната такса по чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, каквато е тази по т. 26 от Тарифата, в намален или увеличен размер. Министерският съвет, обаче, не може да определя случаи, в които не се събира пропорционална такса върху събраната в хода на изпълнителното производство сума, включително при погасяване на част или цялото задължение от длъжника в срока за доброволно изпълнение, тъй като това излиза извън установените рамки на предоставената му компетентност съгласно делегацията по чл. 78, ал. 2, във вр. с чл. 83, ал. 3 ЗЧСИ. Доколкото употребеният от законодателя глагол "събира" (чл. 83, ал. 1 и ал. 3 ЗЧСИ) предполага действия по заплащане и получаване на определени суми, а не бездействие, този размер не може да бъде нула. Като е "допълнил" т. 26 и е определил, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, Министерският съвет практически е определил такава в размер нула", обяснява ВАС.
И заключава: "Като краен резултат, чрез други формални средства, е постигнат ефекта на освобождаване от заплащане на такса на определен кръг субекти – изпълнилите парично вземане в срока за доброволно изпълнение след предявяване на изпълнителния лист пред частния съдебен изпълнител, за така събраната в изпълнителното производство сума. Така Министерският съвет е приел подзаконова регулация извън предмета, определен в чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ и установените с разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ЗЧСИ рамки".
В решението с съдът напомня, че нормите, които делегират нормотворческа компетентност са с императивен характер и не може да се тълкуват разширително. И изрично заявява: "Доколкото като вид пропорционалната такса е установена в ЗЧСИ и дефинирана по размери в тарифата, регламентирането на случаи, в които тя не се събира въобще, при така очертаната делегация по чл. 78, ал. 2, във вр. с чл. 83, ал. 3 ЗЧСИ, следва да стане на законово ниво". Съдът дори дава пример, че така с изменения в Гражданския процесуален кодекс и Закона за ЧСИ, а не в тарифата, беше регламентирано, че не се събира такса за опис на имущество в срока за доброволно изпълнение.
Липсата на компетентност не е единственият порок на изменението в тарифата, направено от кабинета "Орешарски", констатиран от ВАС. В решението си петчленният състав установява, че не е спазено изричното изискване за съгласуването на промените с КЧСИ. Върховните съдии обясняват, че, когато предвижда съгласуване на изменения на тарифата с камарата, законът няма предвид просто даване на "становище" или "мнение" по вече изготвен проект, а процес на обсъждане и координация във връзка с предложение от страна на министъра на правосъдието за приемане на промяна.
Това обаче в случая не се е случило, а КЧСИ само формално е уведомена за проекта, написан от Министерството на правосъдие, ръководено от Зинаида Златанова.
"Следователно, обективира се съществено нарушение на установено в закона специално процедурно правило, разписано в чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, при което нарушена се явява норма – гаранция на принципа за съгласуваност. Ако нарушението не беше допуснато е било възможно създаване и приемане на допълнение в Тарифата с различно съдържание. Преценката на законодателя при приемането на закона е била, че за създаването на тарифа по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, респективно нейното изменение или допълнение, е необходимо ефективно взаимодействие на министъра на правосъдието с камарата, което се изразява в съгласуване на неговото предложение преди изготвяне на проект и с оглед това", пише в решението на ВАС.
В него се констатира още, че отпадането на таксата при погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение е станало без мотиви. То стъпва на писмо до министъра на правосъдието от зам.-председателя на Върховния касационен съд Красимир Влахов, в което той просто сочи, че в един и същи случай частният изпълнител събира такса, а държавният – не. Влахов обаче съвсем не казва на Златанова, че правилата за ЧСИ трябва да станат като тези на колегите им на държавна служба, а само сигнализира, че регламентацията трябва да се уеднакви. Освен това липсва финансова обосновка за промяната, няма анализ за приложението на тарифата и такъв за очакваните резултати от отпадането на таксата. Това кара ВАС да заключи, че "цялостното съдържание на доклада на министъра на правосъдието е формално и направено при незачитане на принципите на обоснованост, стабилност и откритост".
