Хонконг е едно от най-населените места на планетата, където гъстотата на населението надхвърля 6200 души на кв. метър. Местната раждаемост е сред най-ниските в света. Въпреки това броят на жителите продължава да расте заради притока на емигранти от континентален Китай (около 45 хил. човека годишно). През 60-те години на ХХ в., когато Хонконг беше британска колония, властите започнаха да призовават за замяна на традиционната форма на погребения. Днес се кремират 90 на сто от починалите, а правителството усилено строи колумбарии – хранилища за урните.
През 2006-а средната продължителност на живота в Хонконг е била 81.6 години (един от най-високите показатели – пето място в глобалния рейтинг). Към 2024-а делът на възрастните граждани ще достигне 25% (към 2014-а е бил 15 на сто). А броят на починалите към края на десетилетието ще нарасне от 42 700 до 50 300 човека.
Твърде ограничено е мястото и за живите. Големият делови и бизнес център непрекъснато привлича нови емигранти, но терените за строителство не достигат. Площта на стандартния дом за петима човека е 25 – 28 кв. метра. Цените на апартаментите растат стремглаво и половината граждани живеят в социални жилища. По данни за 2014-а почти половин милион местни жители, които нямат пари за покупка на собствена квартира, обитават т. нар. клетки – стаи с площ от 1-2 кв. метра.
За място в държавния колумбарий се чака много дълго – списъкът за следващите шест години вече е попълнен. Затова мнозина се обръщат към частните хранилища, включително и към онези 120, които са обявени за незаконни. Всички настояват да има повече места за урните, но те да са по-далеч от домовете им. Обратното означава тълпи от посетители, особено в празничните дни, задръствания и изгорели автомобилни газове. Нишите за урните също са прекалено скъпи за местните хора. Цените се колебаят между 75 хил. и 890 хил. хонконгски долара (9.5 – 115 хил. щ. долара).
От 2007-а правителството предлага и т. нар. зелени погребения – разпръскване на праха на починалите над морето или в „градините на паметта“. Избралите този вариант имат възможност да създадат страница на починалия в специален интернет сайт, но интересът е слаб. Причината е, че подобни ритуали са в разрез с китайските традиции, според които покойниците трябва да се погребват на някой планински склон или край морето, иначе семействата им ще бъдат нещастни. В стремежа си да изкоренят суеверията властите дори организираха видеопрезентации на „зелените погребения“ в старческите домове, но без успех.
Има и по-екстравагантни предложения. Компанията Sage Funeral Services например превръща праха на починалите в камъни, от които могат да се изработят украшения или просто да бъдат съхранявани вкъщи. Интересът конкретно към тази услуга расте, въпреки разпространеното суеверие, че така се привличат призраци.
В близките три години Хонконг ще се сблъска с още по-сериозен недостиг на колумбарии, тъй като правителството възнамерява да закрие редица частни заведения, често нарушаващи правилата за ползване на земята и елементарните изисквания за сигурност. Затова пък се подготвя нов проект за голямо и модерно хранилище на урни на стойност 260 млн. долара. То ще бъде разположено в 15-етажна сграда и ще предлага 82 хил. ниши, снабдени с LSD-екрани за демонстрация на фото- и видеоматериали. Разбира се, жителите на района, където ще се намира новият колумбарий, вече организират протести срещу изграждането му.
