Фалшиво съобщение от името на ДБГ, че Меглена Кунева се оттегля от властта, а партията вече не подкрепя правителството и приканва всички нейни представители да напуснат постовете си, беше пуснато в четвъртък (10 декември) след обяд. Почти всички интернет сайтове го разпространиха мълниеносно, като се преписваха папагалски един друг, без да се опитат да направят и елементарна проверка на фактите. Което е поредното доказателство, че българската журналистика е стигнала дъното и ако не осъзнае мястото си, единственото, което може да направи, е да продължи да копае надолу.
Защото едно такова съобщение, тиражирано в деликатен за правителството момент, при подадена министерска оставка и в контекста на още по-сложна международна обстановка – с тълпи от близкоизточни бежанци на границата ни, която се явява външна за Европа, обтегнати отношения между Русия и Турция, възход на националистически формации на Стария континент – е абсолютна медийна безотговорност или злонамереност и цинизъм. Да не говорим за този, който си е позволил да хакне сайта и пощата на ДБГ по този начин, очевидно обладан от егоцентризъм и дребнава отмъстителност, както и профанизирано разбиране за правене на политика. Нека да се опитаме да си представим какво би се случило, ако един ден медиите разпространят по този безкритичен и безмозъчен начин незнайно откъде изпратено съобщение: „Турция обяви война на България!“.
Забърканата интрига очевидно има връзка с подадената в сряда оставка на правосъдния министър Христо Иванов заради половинчатите конституционни промени, последвана от излизането в опозиция на лидера на ДСБ Радан Кънев и депутата от гражданската квота Гроздан Караджов.
От партията на Меглена Кунева определиха случилото се като „тежка политическа провокация“ и коментираха, че „някой се опитва да всее смут и дестабилизация в държавата в тази и без това трудна обстановка". За хакерската атака незабавно са били сезирани ДАНС, ГДБОП, главният прокурор Сотир Цацаров, вътрешният министър Румяна Бъчварова и премиерът Бойко Борисов. Вероятно някои не могат да приемат почти провалената съдебна реформа и оставката на правосъдния министър и са все още подвластни на емоционални реакции. Реформаторският блок и в частност ДСБ понечиха да наложат съдебна реформа във вида, в който искаха – силово. Но не се пполучи. В подобна атмосфера Радан Кънев беше принуден да приеме „исторически компромис“, след като премиерът Борисов лично се намеси да осигури съюзници и нужното мнозинство в парламента и даде рамо на Христо Иванов. Накрая обаче нещата стигнаха дотам, че ДПС прокара своите идеи за реформа и иззе инициативата от Реформаторите. От тази гледна точка оставката на Иванов е логична, а Радан Кънев и кръгът около него може да се сърдят основно на себе си, че не си изиграха разумно картите в политическия покер на властта.
"Ни в клин, ни в ръкав" – на този фон от драматични оставки, душевни терзания и инфантилни реакции, на провокативни хакерски атаки и какви ли не слухове, на 10 декември в четвъртък премиерът Бойко Борисов бодро благодари на парламента за демонстрираното „толкова голямо единство и стабилност“. В типично свой стил Борисов неглижира собственото си безхаберие и за пореден път унизи същия този парламент (на който благодари), като ден по-рано – при обсъждането на промените в основния закон на страната, вместо да присъства в залата, се оказа, че рита топка. Борисов участвал в мач на селския си отбор „Бистришки тигри“ за някаква си купа, дори на терена научил за оставката на доскоро любимия му министър. И ако наистина бяхме не абсурдна, а нормална, правова държава, то следващата оставка, след тази на Христо Иванов, трябваше да бъде на министър-председателя. Ако не заради „благословията“ му на осакатената съдебна реформа, то за скандално недопустимо поведение за един политик и държавник.
