Александър Маринов
Както е добре известно, самокритичността и скромността не са чертите, с които блестят българските политици. Като прибавим и обстоятелството, че повечето от тях нямат нито опит, нито професионална подготовка, не е изненадващо, че всяка година те ни поднасят изобилие от словесни бисери. Отдавна е доказано, че за българската политическа класа има три най-омразни фрази: „Не знам”, „Допуснах грешка” и „Съжалявам, простете”. (Неслучайно един от най-хубавите кратки вицове за български политик е този за Бойко Борисов, който, запитан за коя своя грешка съжалява, отговорил: „Единствената ми грешка в живота беше веднъж, като помислих, че съм сгрешил.”)
Ако гледаме сериозно на думите на политиците с оглед на душевността и манталитета, които издават, картината би била по-скоро тъжна, а защо не и страшна. Но тъй като наближават празници и е нужно човек да си отпусне душата, нека разгледаме „изящната словесност” на хората от властта откъм забавната страна.
Волни или неволни лапсуси и гафове са допускали почти всички известни политически ръководители. Достатъчно е да припомним: „Ние станахме баба” (Маргарет Тачър), „Знам, че вие също имате проблеми с безработицата тук в Съединените щати” (Жак Ширак при посещение в Канада), „Искам да стисна ръката на един смел човек, на когото Садам Хюсеин отсече ръката” (Путин при среща с иракски дисидент), и най-вече знаменитата фраза на един злополучен американски министър, който искал да се похвали с толерантността си, но скоропостижно загубил поста си („В кабинета си имам от всичко – черен, жена, двама евреи и един сакат”).
При нас обаче става дума не за забавни изключения, а за масирана, всекидневна активност, която постоянно криволичи около границата между смешното, тъжното и абсурда. Нека се опитаме да систематизираме водопада от крилати мисли в няколко раздела. Първо, това са случаите, в които политиците искат
да блеснат с познания
или не успяват навреме да забележат, че навлизат в територия, която им е дълбоко непозната. Една от любимите области за демонстриране на начетеност е историята, но там дебнат коварни опасности. През март премиерът Борисов неволно хлътна в капан при дискусия с телевизионен водещ относно Крайовската спогодба за статута на Южна Добруджа. Отначало министър-председателят направи предположението „отива към Румъния или не”, но след това реши да се презастрахова с по-неутралното „Не съм бил роден тогава. Не си го спомням”. Също на Борисов принадлежи култовото умозаключение в сферата на биологията: „Едно теле или агне има свойството да расте” (отново през март, на среща с тютюнопроизводители и животновъди).
Друга любима област, макар и за по-отбрана част на политическия елит, е древната философия и литература. Когато мотивира пред Националното събрание на ДСБ формирането на коалиция с ГЕРБ и свързаните с нея рискове, председателят на партията Радан Кънев направи подробен преразказ на драматичен епизод от „Одисея”-та на Омир, описвайки как представителите на ДСБ във властта ще трябва подобно на древния герой да се привържат към мачтата на кораба, за да не се поддадат на „омайващите песни на сирените” (изкушенията на властта”). Няколко месеца по-късно, напускайки партията, бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев описа колко неуспешна е била тази метафора: „ Вместо да се съвещават защо не им стават реформите, те се сговарят как да вземат още власт, пълнят администрацията с партийни калинки, а в същото време избирателите им бедстват. За приличие става въпрос, не за ядене и пиене. От предизборни популисти и трикаджии се превърнахте в управляващи демагози. Борисов ви избра за това и вие не го разочаровахте, негови сте вече завинаги.“
Известно е също така, че политиците имат високо мнение за чувството си за хумор и изпитват непреодолима
страст към иронията и сарказма
– силни изразни средства, но не всекиму по възможностите. Така например, опитвайки се да защити новите, много по-високи цени на винетките и не намирайки аргументи, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова реши да иронизира критиците си: „Това е право на всеки, не е задължителен данък, такса по желание е. Който желае, може да си закупи от новите стикери, който не желае, може да не си закупи и да не ползва пътищата.” Иронията обаче увисна неловко във въздуха, когато от доклад на Световния икономически форум за конкурентоспособността България се оказа на 99-о място от общо 140 изследвани страни в класацията за качество на инфраструктурата – зад Камбоджа, Танзания, Зимбабве и Ботсвана. Още по-странно е това незавидно положение (и идеята за поправянето му, като се разчита на скъпи винетки), ако се отчете, че от 2009-а насам по различни програми и схеми в пътищата – поне на хартия – са вложени над 12 млрд. лв., но състоянието им е все така отчайващо.
Накрая, няма как да отминем „лобното място” на много политици по света –
сексскандалите (реални и скалъпени)
В държавите с добро качество на управлението, където в политиката не попадат случайни хора и следователно мерят всяка своя дума, разкритията за афери в тази област имат буквално цената на златото (някои известни жълти издания предлагат дори един милион долара за гореща информация за такъв случай). Неотдавна за сравнително невинна, но оценена като сексистка реплика поста си загуби министърът на отбраната на Сърбия. У нас през първите десет месеца на изтичащата година картината бе почти пуританска – до степен да се тревожим дали хората по високите етажи на властта не са загубили безвъзвратно либидото си. Накрая, развитието на сюжета на сагата „Яневагейт” поднесе и от този асортимент. От записа става ясно, че взаимоотношенията между политици и магистрати са подвластни на земните страсти. Както личи от думите на бившата председателка на Софийския градски съд за пожеланата от премиера лична среща с нея („Ти къв мислиш ще ми бъде разговора с него? Че ме пита юридически правилно ли съм подписала СРС-та ли?”), не е правилно да приемаме политиците за фанатично отдадени на работата и загубили вкус за живота индивиди.
Умишлено пропуснах да включа в този кратък обзор множество, вероятно по-впечатляващи „бисери” – просто защото идва Коледа, а простащината, глупостта и злобата и без това ни заливат в отровна концентрация.
