Бумът на придобивания и сливания във фармацевтичния сектор надмина през 2015-а дори най-смелите очаквания. Производителите на лекарства приключиха или договориха към 2000 сделки за над 500 млрд. долара. С този невиждан оборот оставиха зад себе си дори "грандоманската" технологична индустрия. От обединението на Pfizer и Allergan, планирано за началото на 2016-а, пък ще се роди най-големият производител на медикаменти в света.
Фармабизнесът се окрупнява и в същото време се профилира в определени пазарни ниши. От сделките между мултинационалните генерични и научноизследователски компании печелят всички по веригата. Гарантират се отлични финансови резултати за обединението. Драстично се вдига цената на акциите, които се търгуват на най-големите световни борси, а собствениците получават по-високи дивиденти. Разбира се, има и други причини за тези процеси. Някои бягат от високите данъци и местят централите си, други се стремят към монопол, за да са по-устойчиви на силния натиск от страна на публичните здравни фондове. Не на последно място, войната между оригинални и генерични лекарства става все по-ожесточена. И в някои случаи единственият изход за "старите" традиционни фирми е да изкупят набиращия скорост конкурент, преди той да ги е изхвърлил от пазара.
Сливането между Pfizer и Allergan е "брак по сметка", за който ще бъдат платени 150 млрд. долара. По документи по-малкият производител – Allergan, ще купи гиганта Pfizer. Но на практика с тази схема американската компания ще премести централата си в Ирландия, където данъците са в пъти по-ниски. Точно по този начин преди година самата Allergan бе придобита от познатата с бизнеса си в България Actavis, но след сделката запази името и лидерството си. Впоследствие Allergan продаде генеричното си звено на израелската Teva Pharmaceutical срещу 40 млрд. долара. И така Actavis на практика вече е част от най-голямата генерична компания в света Teva. Що се касае до Pfizer, тя направи опит да "избяга" от САЩ още миналата година, но офертата й за британската AstraZeneca бе отхвърлена. Фармаколосът все пак намери начин да "преплува" до Острова, с което ще намали данък печалба от 35% на 12.5 на сто. В бизнес за милиарди това са много пари.
Новият властелин на фармацевтичния пазар, чиито активи се оценяват на 300 млрд. долара, задминава досегашния първенец Johnson & Johnson. Обединилите се фирми ще печелят много повече, тъй като имат част от най-котиращите се продукти – ваксината против пневмония "Превенар", виаграта и не по-малко популярния "Ботокс" на Allergan. И със сигурност ще надхвърлят миналогодишния си общ оборот от 60 млрд. долара. Конгломератът ще разполага с най-големия бюджет за научни изследвания и разработки. Освен това ще предлага лекарства и ваксини от много широк диапазон – алцхаймер, рак, очни болести, артрит, естетически корекции…
Pfizer се обърна към Allergan и по друга причина. Няколко от патентите й на водещи продукти изтекоха, а генеричната индустрия скоропостижно създаде по-евтини алтернативи. И американците трябваше да компенсират отнякъде. В същото време Allergan се развива много динамично на пазара на продуктите за разкрасяване. Точно в този сектор се очаква оборотът да нарасне двойно – до 10.5 млрд. долара, през следващите пет години. Освен това Allergan е във финалната фаза на разработка на няколко нови лекарства.
Разработката на нови медикаменти се превърна в много скъпо удоволствие. И големите компании все по-често искат "наготово" да обогатят асортимента си, като "си напазаруват" малка, но иновативна фирма. Днес разходите за производството на нова молекула достигат до 1.5 млрд. евро, при четирипъти по-малко преди 20 години. Съответно и инвестицията в изследвания все по-трудно се възвръща. Новите лекарства трудно пробиват на пазара заради огромната конкуренция. И мегакомпании като Sanofi, Merck и GlaxoSmithKline търсят по-бързия финансов ефект, купувайки конкуренти с перспективни разработки във финален етап.
Патентите на голяма част от популярните лекарства изтичат, а генеричната индустрия бързо прави "копията", които изяждат лъвския пай от печалбата. За периода 2010-2014-а мегакомпаниите са загубили 78 млрд. долара от брандирани лекарства, чиято законова защита е изтекла. А за следващите четири години продажбите им ще намалеят с други 65 млрд. долара. Генеричната индустрия става все по-силна и консолидира усилията си. Например с покупката на "Актавис" за 40 млрд. долара най-голямата генерична компания в света"Тева"ще влезе на нови 40 пазара и вече ще продава в 100 държави. "Актавис" държи 15% от българския пазар на лекарства и е на трето място по стойност на продажбите. Почти половината от продукцията на заводите в Дупница се пласира "навън", предимно към Европейския съюз и Русия, Украйна и Беларус. В същите предприятия се правят лекарства и на много други компании, които излизат за продажба под различни брандове.
Публичните здравни фондове по целия свят оказват все по-голям натиск върху фармацевтичната индустрия да сваля цените на медикаментите. Този факт я принуждава да оптимизира производствата си и да обедини силите си. Фирмите с широко портфолио имат по-силни позиции при преговорите за отстъпки и могат да си позволят лукса "да държат цена". Нещо подобно се случва в България всяка година с детските ваксини. Двата производители не харесват предлаганите им от държавата цени и съответно бламират преговорите със здравното министерство. Имат си и оправдание – недостатъчен производствен капацитет. И така, докато не получат исканата сума.
Големите играчи се ориентират към тези области, в които са най-добри и производството им е най-изгодно. Две от най-маститите иновативни компании – "Новартис" и "ГлаксоСмитКлайн", по-рано през 2015-а размениха бизнесите си с онкомедикаменти и ваксини. До неотдавна подобно "дай ми – на ти" между пазарни конкуренти от такъв ранг би се приело като шокиращо. Апетитна хапка за "фармаакулите" са и по-малки дружества, работещи в сфери като биотехнологиите, лекарствата за редки болести и персонализираните терапии, които тепърва ще се развиват. Така че консолидацията на фармацевтичния бранш ще продължи по график.
