Американската култура на предприемачество и английският футболен фанатизъм се оказаха напълно несъвместими. Инвестициите, идващи отвъд Океана в последните 30 години изхвърлиха от стадионите работническата класа и превърнаха посещението на футболни мачове от Висшата лига в лукс, който много местни мъже, жени и деца не могат да си позволят. Това накара феноветe да започнат протести срещу управлението на клубовете като най-дейни в това отношение са почитателите на Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Нюкасъл и Суонзи.
Всъщност новината, че дългото търсене на инвестиции от страна на Евертън е привлякло интереса на двама американски инвеститори отново разгорещи темата около собствеността на футболните клубове в Англия. Събитията около Евертън съвпаднаха с протестите на феновете на техния яростен градски съперник Ливърпул, които съвсем скоро започнаха кампания срещу високите цени на билетите и несъответващите условия по стадионите.
Продажбата на 36% от собствеността на Кристъл Палас и 25% от акциите на Борнемут, както и ситуацията около Евертън разширириha спектъра на клубове, притежавани от американци – хора, идващи от страна, която все още не е осъзнава футбола като култура. Макар тези инвестиции да донесоха нов облик на „английската игра” те потъпкаха една многолетна традиция – феновете и директорите на отборите да съществуват в унисон и заедно да подпомагат развитието на клуба. Като цяло в САЩ футболът набира все по-сериозен интерес, но любовта към този спорт и т.нар. „европейски футболен фанатизъм” остават аспекти, които все още са чужди на американското общество. Въпреки това комерсиалната стойност на Висшата лига в Азия и Арабския свят предизвиква огромен интерес от страна на американските бизнесмени.
Преди десет години, когато Малкълм Глейзър и неговите шест деца започнаха историческата промяна на британския футбол със закупуването на Манчестър Юнайтед, те обявиха , че най-възрастният и богат член на фамилията – Джоел Глейзър е просто „запален” фен. Ако разгледаме ситуацията през 2016 г. решението му не изглежда предизвикано от страст и почитания към една футболна институция, а по-скоро брилянтен бизнес ход, донесъл на фамилия Глейзър приходи от над 500 млн. паунда.
Сега след като Евертън ще се присъедини към клубове като Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул, Астън Вила, Съндерланд , Борнемут и Кристъл Палас (7 от 20-те участника във Висшата лига) на всички стана ясно, че основата мотивация на американските инвеститори естествено е финансовият потенциал. Висшата лига е по-популярна от всякога, доказателство са огромните суми, които Скай Спортс и БТ Спортс платиха за телевизионни права, възлизаща на 5.13 млрд. паунда за периода от 2016 до 2019 година. Тази сума определено започва да изкушава все повече потенциални инвеститори от САЩ, защото тя единствено може да нарастне в следващите години. Разбира се телевизионните права са основният, но не и единственият аспект, който стимулира придобиването на английски отбор – в Англия виждаме най-скъпите билети за мач, стадиони с огромен капацитет и една страст и любов към футбола неприсъща за повечето страни извън Европа.
Разбира се, началото на тази ера в английския футбол бе поставена през 2003 г. от Роман Абрамович и Челси, последвана от фамилия Глейзър и Манчестър Юнайтед, както и шейх Мансур и Манчестър Сити през 2008 година. Тези събития определено бяха сигнал, че Английските футболни клубове ще бъдат собственост на милиардери, шейхове, банкери и т.н. изобщо хора без футболни познания и афинитет към великата игра. Но при какви обстоятелства се случиха тези сделки ?
Клубовете от Острова са продавани при всякакви обстоятелства – английски акционери, желаещи да обърнат акциите си в пари, стадиони и състави, нуждаещи се от инвестиции, огромни дългове и т.н. Основният интерес идва именно от САЩ, тъй като това е страна изпълнена с брилянтни финансисти и култура на закупуване на спортни клубове като инвестиция. Примери в това отношение могат да бъдат отборите от НБА и НФЛ.
Тези събития, несъмнено премоделирали лицето на английския футбол променят една вековна традиция, в която футболът беше култура, а собствениците, директорите и акционерите служеха на клубовете си без да правят пари за себе си. Но Футболната асоциация (FA) загърби тази традиция в края на 80-те, точно когато парите във футбола ставаха огромни. Доказателство са първите сделки на Рупърт Мърдок и неговата телевизионна мрежа Скай ТВ върху правата за излъчване на мачове от Висшата лига през 1992 и 1997 г. на стойност съответно 191 млн. паунда и 670 млн. паунда, както и парите, които бившите Английски собственици и акционери получават в замяна на своите акции. Мартин Едуартс и неговото семейство получиха 90 млн. паунда от продажбата на Манчестър Юнайтед, Дейвид Муурс – 90 милиона от продажбата на Ливърпул, Дъг Елис – 20 милиона за акциите си в Астън Вила.
Американските собственици определено се целят в средното към дългосрочно притежание на клубовете, основано на нарастващата стойност на футболните отбори, генериращи пари от телевизионни права, спонсорства, продажба на билети и консуматорството на феновете. Англия разбира се е лидер в тези класации, но позициите на Висшата лига на азиатския и арабския пазар са още по-впечатляващи.
Блестящ пример за дългосрочно управление на клуб отново могат да бъдат Глейзър, които инвестираха само 237 млн. паунда собствени средства от 790 милиона, платени за закупуването на Манчестър Юнайтед. Останалите 553 млн. паунда бяха записани като дълг на клуба. Тази екстремна сделка по смяната на собствеността бе осъществена от Ед Уудуард, сегашен директор в Юнайтед и с участието на американската банка JP Morgan. След сключването й сделката коства на Юнайтед 700 милиона в лихви и такси, а брутният дълг на клуба е около 411 млн. паунда. Но въпреки моментните неуспехи на терена, продиктувани най-вече от оттеглянето на дълголетния мениждър Сър Алекс Фъргюсън, Глейзър все още изкарват изключително много пари от Червените дяволи. През 2012 г. те продадоха акции на стойност 75 милиона след като пререгистрираха клуба на Кайманските острови и пускайки акции на Ню Йоркската фондова борса. През август 2014 г. пуснаха в продажба нов пакет акции, от който спечелиха близо 134 милиона, както и нови 29 милиона през декември същата година. Въпреки тези сделки фамилия Глейзър притежава 90% от Манчестър Юнайтед, оценен на 3.1 млрд. долара през май 2015 г. от американското списание Форбс и обявен за клуба изкарал най-много пари от името си в историята на футбола. Интересен факт в случая е, че инициалите FC (футболен клуб) бяха премахнати от емблемата на Манчестер Юнайтед, символизирайки генералната промяна настъпила в културата на този отбор – преходът от футболен клуб към бренд.
Сериозните суми за телевизионни права, постепенно нарастващото осъзнаване на футбола в САЩ, както и контрола на разходите, предприет от Футболната Асоциация са някои от основните фактори за американските бизнесмени, но през последните години смяната на управлението в английските клубове се забави. Между 2013 г. и 2015 г. единствено Фулъм смени собствеността си, въпреки, че Уест Бромич, Астън Вила и Евертън бяха обявени публично за продажба. Дори сделките през 2015 г. не включват пълно изкупуване на акциите. Джошуа Харис и Дейвид Блитцер придобиха едва 18% от акциите на Кристъл Палас, а инвестициите в Борнемут бяха минимални и неоповестени. Какво спира инвеститорите? Отговорът е лесен – изпадането в по-ниско ниво на Футболната лига, което освен сериозен спад в приходите от телевизионни прави, води до загуби от посещение, продажба на артикули, цена на билети и т.н. Шахид Кхан с Фулъм, Ренди Лърнър с Астън Вила, Елис Шорт със Съндерланд се озоваха в Чемпиъншип въпреки многомилионните си инвестиции, което ги превърна в предупредителен прецедент. Второстепенен фактор разбира се е и въведеният през 2011 г. „Финансов Феърплей”, който засяга разходите и външните доходи на отборите. През 2015 г. засегнатите британски клубове от правилата за Финансов феърплей са Фулъм, Нотингам Форест и Болтън, които получиха спортни санкции, както и Борнемут, на който бе наложена парична глоба.
Важно е да се отбележи и една нова тенденция в моментните предпочитания на инвеститорите от САЩ, изявени към британските стадиони като пример в това отношение са Арсенал, Манчестър Сити и Нюкасъл. Арсенал и Ман Сити се сдобиха с чисто нови съоръжения, именувани на Арабските им партньори съответно „Емирейтс” и „Етихад”, а Нюкасъл преименува митичният „Сейнт Джеймсис Парк” на „Спортс Директ Арена”. Найк направи подобен опит с Олд Трафорд, а американската фирма за спортно обурудване Уориър с Анфийлд. Това допълнително вбеси феновете, защото до голяма степен потъпка тяхната история и гордост в името на парите.
Всъщност течащата сделка на Джон Муурс и Чарлс Ноел с Евертън е факт единствено поради провалилата се сделка между тях и друг член на Висшата лига – Суонзи. Там „Сдружението на феновете” притежаващо 21 % от клуба обяви своето притеснение относно смяната на собствеността, основавайки се на промяната, която ще настъпи в културата на клуба, благодарение на финансово задвижваните инвестиции. Ричард Скъндамор – изпълнителен директор на Висшата лига, видял множество сделки по закупуването на клубове по време на своята служба описа структурата на Суонзи като „идеална” за тази сделка, но феновете на Суонзи ни напомниха със своята прочувствена съпротива, че клубовете все още се смятат за домове на феновете, които трябва да бъдат съкровени, а не експлоатирани.
Подобен случай имаше и при сделката на Глейзър с Ман Юнайтед. Тогава феновете взеха доста нестандартни мерки, основавайки нов клуб с аматьорски статус, притежаван единствено от жителите на града на име „Юнайтед оф Манчестър” и изявявайки намеренията си да не посещават мачовете на Манчестър Юнайтед. Тези мерки се оказаха неефикасни… Глейзър придобиха собствеността, а Олд Трафорд е препълнен ежеседмично. В момента текат нова серия протести от страна на привържениците на Червените дяволи, които изразяват сериозни притеснения около бъдещето на клуба, заради лошата продукция на терена. Въпреки това през миналото лято Юнайтед бе обявен за втория най-богат футболен клуб в света, отстъпвайки единствено на Реал Мадрид и заемайки място пред колосите Барселона и Байерн Мюнхен. Доказателство, че ръководството и собствениците определено се грижат по-добре за финансовите въпроси, пренебрегвайки до голяма степен случващото се на терена.
Вземайки пример от Суонзи и Ман Юнайтед, феновете на Ливърпуул започнаха кампания срещу собствениците на всички футболни клубове и основните спонсори на Висшата лига – Барклийс и Скай под наслов „Футболът без фенове е нищо”. Целта им е обединение на феновете, посещаващи мачовете от Висшата лига и промяна на цените на билетите и условията на стадионите.
Всъщност тази кампания показва истинския ефект от промените в собствеността на футболните клубове в Англия. И е доказателство за това, че американските инвестиции водят след себе си разединение между управлението и феновете, мачове, превърнати в туристическа атракция и тотално загърбване на английската футболна традиция – отбори принадлежащи на града, принадлежащи на феновете.
