Държавата си отваря вратичка за повече разходи чрез разхлабване на финансовата дисциплина, а в същото време затяга режима за закъсали общини. Това са основните промени в Закона за публичните финанси, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на финансите. Те са в две посоки. С едната се дава възможност на държавата да се отклонява от изискването за структурен дефицит над допустимото ниво при "важни инвестиционни проекти", с което на практика се разхлабва харченето на пари. Все пак Горанов затяга режима на министерства и агенции да харчат повече пари за издръжката на персонала, като в бюджета ще могат да се залагат лимити.Другите промени са свързани с оздравяването на финансово закъсали общини, като се дава възможност на финансовия министър да поеме управлението им, за да получат безлихвени заеми.
Финансовият министър Владислав Горанов анонсира промените, като пропусна да спомене за разхлабването на финансовата дисциплина на държавата. Но те са мотивирани с дискусиите в Европейски съюз за въвеждането на гъвкавост при прилагането на правилата за фискално и икономическо управление. пише още в мотивите към законопроекта.
Според аналитици допускането на по-голям структурен дефицит е притеснително. Двата големи инвестиционни проекта, за които говори непрекъснато премиерът Бойко Борисов, са газовият хъб край Варна и магистрала "Хемус", за които към момента няма осигурено финансиране. Рисковете по отношение поемането на управлението на закъсали общини от финансовия министър са свързани с нарушаване на принципа на децентрализация, оказване на политически натиск, както и изкушение общините да харчат повече, за да бъдат подпомагани, след това от държавата. Горанов призна, че се "движат по тънък лед" за да не нарушат принципа на децентрализация на местната власт.
"Временно отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от задължителната годишна корекция на бюджетното салдо до размер съгласно съответните изисквания на Европейския съюз се допуска при провеждането на значителни структурни реформи или еквивалентни на тях инвестиционни проекти с положителен ефект върху фискалната устойчивост в дългосрочен план", гласи предлаганата промяна в законопроекта. Това отклонение не може да води обаче до надвишаване на максимално допустимия размер на дефицита на сектор "Държавно управление", който е до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).
След като не успя да се справи с растящите разходи за заплати и издръжката на персонала през миналата година, сега Горанов предлага със закона за държавния бюджет да се определят лимити за министерствата и агенциите.Изключение ще се прави единствено за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.
Министърът на финансите ще може да инициира процедури по финансово оздравяване на задлъжнели общини, които не могат или не желаят сами да се справят с проблемите си, предвиждат още промените в Закона за публичните финанси.
Подобен режим се опита да въведе преди години и финансовият министър Симеон Дянков, но Националното сдружение на общините не одобри методиката му, по която се оценяваше финансовото здраве на местните власти.
Сега се предлага въвеждането на специален механизъм, като се дава възможност на фалиралите общини да получават бюджетни безлихвени заеми, с които да решат проблемите си. При определени условия част от дълговете им могат и да бъдат опростени. Срещу това обаче общините ще трябва да спазват стриктна финансова дисциплина наложена им от Министерството на финансите. Ако не изпълняват плана за оздравяване, ще им бъдат спирани финансите, предвиждат промените.
Финансовото министерство затяга политиката си спрямо задлъжнелите общини, защото има такива чиито задължения надвишават два, три пъти годишния им бюджет и на практика са фалирали, коментира Владислав Горанов.
Общините с най-големи дългове към момента са Сливен (19 млн. лв.), Перник (14 млн. лв.), Кърджали (12 млн. лв.), Велинград (11 млн. лв.) и Видин (7 млн. лв.). Общините с най-висок процент на съотношение на просрочените им задължения към общо разходи по бюджета им са Белоградчик (90.8%), Стамболово (57.5%), Велинград (53.8%), Пирдоп (50%) и Симитли (50%), сочат данните на финансовото министерство към края на ноември 2015 г.
Кои общини са в затруднено положение ще се определя по критерии, които ще са различни от предложените от Дянков, уточниха от финансовото министерство.Предлага се кметът да предложи план за финансово оздравяване на общината, който се съгласува с финансовия министър и се одобрява от общинския съвет. Откриването на процедура ще става, ако се установи, че общината покрива три или повече условия, показващи до каква степен изпитва финансови затруднения.
Планът за оздравяване може да се изпълнява от една до три години, като в това време общината може да ползва временен безлихвен заем от централния бюджет. Парите ще се дават за времето на изпълнение на оздравителния план и могат да спрат, ако се установи, че общината не спазва конкретните графици и мерки в него.
