Лекари, опериращи с дрелки, пациенти, оцеляващи в сибирски студове, отлив на специалисти и драстични финансови икономии. Това са условията, в които голяма част от българските болници заработиха през 2016-а. Ако в тунела се вижда някаква светлина, тя вероятно е от задаващия се насреща бърз влак. Защото лечебниците ни тепърва трябва да търсят своето място на новата здравна карта, да се борят да запазят нивата си на компетентност и договорите си със здравната каса. За капак, всичко това се случва в условията на силно рестриктивни бюджети, драконовски мерки за контрол над харчовете, нарастващи дългове, които здравните заведения не съумяват да погасяват, и чукаща на вратите грипна епидемия. Следващите 2-3 месеца ще са ключови за бъдещето на здравния сектор, но както е тръгнало, негативният рекорд за фалити на болници като нищо ще падне.
За последните пет години над 30 лечебници са хлопнали кепенците. Сред тях са тези в Елена, Дряново, Кула, Тервел, Генерал Тошево, Бобов дол, Трън, Брезник, белодробната болница в Сливен, университетската в Стара Загора, тубдиспансерът в Шумен. Причините са ясни – неадекватно финансиране, водещо до трупане на огромни задължения, отлив на кадри и пациенти, остаряла апаратура, свиване на дейност. Списъкът в най-скоро време ще се увеличи, тъй като след 1 април осигурителният фонд вдига още повече летвата за желаещите да сключат договор с него. Точкова система ще отсява броя на болничните легла и там, където се прецени, че здравният пазар е презадоволен, ще останат само най-добрите. Забраняват се и доплащания, с които закъсалите клиники някак връзваха сметките.
По традиция най-застрашени да се простят със статута си са общинските болници. Ударите върху им ще се сипят от всички страни и ще оцелеят само тези, които най-добре умеят да жонглират със „здравните ножове“. Председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев прогнозира, че заради задаващата се грипна епидемия през зимните месеци общинските лечебници ще надвишат лимитите си, а заради нормативните промени в болничната помощ някои от тях ще трябва да затворят врати.
При положение че и общините са с дефицитни бюджети и не могат да помагат, както са го правили досега, болниците се спасяват коя както може. За съжаление, финансовите им маневри са изцяло за сметка на здравето на пациентите или опразването на джобовете на персонала. Като медицински черен хумор прозвуча новината, че хирурзите от варненската "Св. Анна" оперират с дрелки, закупени от строителни хипермаркети. Апаратурата им била амортизирана до степен на непригодност, а дрелките вършели някаква работа и били евтини. В същото време местната община не е предвидила нито стотинка за нова техника. Този нашенски парадокс може би ще се разреши, ако някой общинар се нуждае от спешна операция и го почовъркат час-два с дрелката…Тогава необходимите 2.5 млн. лв. бързо-бързо ще се намерят.
Здраво са го закъсали и в ловешката МБАЛ „Д-р Параскев Стоянов“. Пациентска организация алармира, че в диализния център пациентите с неработещи бъбреци са принудени да стоят по четири часа на температура от 16 градуса, не им се позволява да пускат печки, а парното липсва. Болницата е в тежко финансово състояние, а служителите й от няколко месеца получават с 30% орязани заплати. Миналата година заради липса на лекари затвори УНГ-отделението, а неотдавна и водещите пулмолози на болницата подадоха молби за напускане. В „Д-р Параскев Стоянов“ се задава преструктуриране, което в нашенския вариант означава свиване на дейност.
В Кюстендил ударно съкращават здравната администрация. Управителят на лечебното заведение д-р Александър Величков отбеляза, че от началото на 2016-а са освободени 19 души от административно-стопанската част. Бордът на директорите е предприел тази стъпка, за да предотврати очертаващия се финансов пробив, породен от вдигането на минималната работна заплата до 420 лева. Величков допълва, че през последните седем години цените на клиничните пътеки не са променяни, а от три години при запазен обем на дейност приходите в болницата намаляват, тъй като цената на някои услуги дори е паднала.
Положението при комшиите от Дупница също не е по-розово. Местната болница не може да се пребори с плавно нарастващите дългове. Управителят й д-р Любомир Таушански търси изход от ситуацията, извършват се оптимизации, а вероятно ще има и съкращения сред персонала. Таушански посочва, че един от най-сериозните проблеми е лечението на неосигурените пациенти, които непрекъснато се увеличават и това е за сметка на бюджета на общинското заведение.
В димитровградската „Св. Екатерина” санитарите и немедицинският персонал бяха принудени да подпишат анекси за четиричасов работен ден. Мярката уж е временна, за първите три месеца на 2016-а, но временните неща в България обикновено са доста трайни. Управителят д-р Валентин Палашев ще се опита да лавира в зависимост от приходите. Болницата погасява 1 млн. лв. кредит, а задълженията й са над 2 милиона. При най-лошия възможен сценарий може да се стигне до съкращение на лекари и медицински сестри в пенсионна възраст.
Общинската болница в Пещера чака пари от неразплатена дейност, извършена преди няколко месеца. Директорът д-р Стоил Апостолов отбелязва, че тъй като няма как да се правят икономии от лекарства и храната на болните, единствената опция е да се икономисва от фонд "Работна заплата". А това значи отлив на специалисти и медицински сестри, които търсят по-високите заплати в големите градове. Засега болницата не връща пациенти, при все че в някои отделения са организирани листи на чакащите.
В Златоград пък се оплакват от недостиг на лекари-специалисти и медицински сестри. Управителят на МБАЛ „Проф. д-р Асен Шопов” търси да назначи персонал, но никой не отговаря на пуснатите обяви. А общинарите в Поморие въстанаха с декларация срещу наредбата за новите пакети от здравни услуги. Съветниците смятат, че местната болница ще бъде ощетена по отношение на болничната помощ, физикалната терапия и рехабилитацията. Тези дейности сега са достъпни за лечебниците от първо ниво на компетентност, каквото има и поморийската. Но с нормативните промени се въвежда изискването основна част от клиничните пътеки да се извършват единствено от клиники от второ и по-високо ниво на компетентност. Така единственото болнично заведение в общината няма да може да извършва основни здравни дейности, което ще се отрази и в доболничната помощ, и на личните лекари в региона. Общинарите посочват, че пациентите от малки населени места нямат възможност всеки ден да пътуват до областните центрове. Според тях промените в наредбата ще накарат доказани медицински специалисти да напуснат лечебницата в Поморие.
На този песимистичен фон светъл лъч идва от Полски Тръмбеш. Тамошната общинска болница, която бе закрита преди четири години, ще се възроди, макар и под друга форма. Тя ще се превърне в клиника за долекуване и рехабилитация с помощта на целебните минерални води, с които се гордее градът. За да стигнем до долекуването и рехабилитацията обаче, все пак трябва да оцелеят болниците, които лекуват…
