„Само по себе си отстраняването от длъжност по реда на чл. 100 ЗДС не е тежък правозащитен проблем. Като принудителна административна мярка, то обслужва същите легитимни цели, както и мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” – временно се ограничават възможностите на обвиняемия да въздейства върху хода на досъдебното производство, примерно чрез унищожаване или подправяне на документ, манипулиране на свидетели и тн. От тази перспектива, отстраняването кореспондира с ясен обществен интерес и легитимни цели”, каза адвокат Михаил Екимджиев от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори”, което представлява Иван Пенев.
И обясни: „Правозащитният проблем възниква, когато то продължи твърде дълго. А българският закон и практиката на националните съдилища до момента не позволяваха периодичен съдебен контрол, подобен на този, който се осъществява при посочените мерки за неотклонение. Именно този съдебен контрол може да гарантира на отстраненото лице, че необходимостта от продължаването на тази мярка в хода на наказателния процес, който понякога тече с години, ще може да бъде преценявана конкретно във всеки етап от процеса. Точно това е дължимата от държавата правозащитна мярка, която трябва да бъде предприета, за се осигури разумен баланс между обществения интерес от ефективността на наказателното разследване и индивидуалните права – презумпция за невиновност, право на собственост, разбирана като трудово възнаграждение и право на личен живот, доколкото отстраняването от длъжност неизбежно засяга самочувствието и личната репутация”, пише "Правен свят".
Той постави и въпроса с чл. 230 от Закона за съдебната власт, който регламентира временното отстраняване от длъжност на магистратите и по същия начин допуска те да стоят без работа, доходи и осигуровки с години, докато трае наказателното производство срещу тях. „Принципно същият правозащитен проблем възниква и при временното отстраняване от длъжност на магистратите. Възможно е то да е необходимо и разумно в първите седмици или месеци от дисциплинарното или наказателното производство, но когато продължава твърде дълго, а основното производство зацикля, тази мярка се превръща в наказание, което се изтърпява без наложена присъда”, заяви адвокат Екимждиев.
Неограничената от ясен срок продължителност на отстраняването от длъжност на обвинените за престъпление държавни служители погазва трудовите и осигурителните им права и принципите на пропорционалност и на правна сигурност. Това са част от аргументите, с които петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) сезира Конституционния съд (КС) и настоява за прогласяването на чл. 100 ал. 2 от Закона за държавния служител за противоречащ на основния закон.
Атакуваният текст гласи: "Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа".
КС вече образува дело, а за докладчик е определен Филип Димитров.
Съставът на ВАС с председател Боян Магдалинчев и членове Александър Еленков, Георги Георгиев, Тодор Тодоров и Росен Василев (докладчик), сезира КС заради казуса на бившия главен секретар на Министерството на труда Иван Пенев. Той е подсъдим заедно с бившата министърка на социалната политика Емилия Масларова и от февруари 2010 г. е отстранен от длъжност. След повече от 5 години делото приключи едва на първа инстанция, като на 15 декември 2015 г. Софийският градски съд обяви за невинни Масларова и всички останали подсъдими с нея по делото за присвояване на 11 млн. лв.
Казусът стига до ВАС след като Пенев, който в продължение на близо 5 години е във висящото положение на временно отстранен от длъжност, оспорва заповедта на министъра на труда, с която това е станало. Досегашната съдебна практика беше, че заповедта за отстраняване на държавния служител може да бъде оспорена само в 14-дневен срок след издаването ѝ и не подлежи на последващ съдебен контрол. В жалбата си Пенев обаче се позовава директно на Европейската конвенция за правата на човека и стандартите, заложени от съда в Страсбург. Така тричленен състав на ВАС (председател Диана Добрева и членове Виолета Главинова и Еманоил Митев) отменя заповедта за отстраняването му от длъжност и приема, че продължителното ѝ действие – над 5 години, я "опорочава до степен на незаконосъобразност" и погазва правото на собственост на Пенев и рефлектира негативно върху личната му сфера.
Ето част от мотивите на състава: "Действието на наложената принудителна административна мярка – отстраняване от длъжност, продължило повече от 5 години, съчетано с липсата на законодателна уредба за преразглеждането на срока ѝ, нарушава основни права на лицето по отношение на което е наложена мярката, гарантирани от ЕКЗПЧОС. Това е презумпцията за невиновност, установена в чл. 6, § 2 от Конвенцията и чл. 1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС. В конкретния случай с оглед прекомерната продължителност на срока на ПАМ, съдът счита, че не е спазен разумният баланс между защитата на обществения интерес и личния интерес на засегнатото лице. Макар и наложена в защита на обществения интерес, което оправдава ограничаването на личните права, към настоящия момент мярката е вече непропорционална, тъй като не отговаря на изискването за справедлив баланс между защитимите интереси".
След пробива в практиката обаче, Министерството на труда и социалната политика обжалва и казусът стига до петчленния състав на ВАС, който решава да се обърне към конституционните съдии.
В искането си за прогласяване на чл. 100 ал. 2 ЗДС за противоконституционна съставът на ВАС първо се спира на правото на труд, прогласено в чл.16 и чл.48, ал.1 от основния закон.
"В чл. 100 ал. 2 ЗДС законодателят е използвал термина "временно" отстраняване, без обаче да е посочил срока, за който лицето ще бъде отстранено. С оглед вложения смисъл следва да се приеме, че с отпадане на предпоставките (прекратяване на наказателното производство или приключването му с оправдателна присъда за лицето), отпада и правното основание за издаването на заповедта. От този момент нататък следва възстановяването на държавния служител на служба. Този период обаче – до прекратяване наказателното производство или приключването му с оправдателна присъда за лицето, често е с необоснована по отношение на трудовите права на държавния служител продължителност. В конкретния казус продължителността е над 5 години. Поставянето на трудовите права на държавния служител в зависимост от продължителността на наказателното преследване, в т.ч. и съдебните процедури с цел установяване не/виновността му, и прекомерната продължителност, поставя държавния служител в положение на правна несигурност", пишат върховните съдии до КС. Тя обясняват, че служителят се води зает, но не получава заплата, няма право да почне работа другаде, а времето, през което е отстранен не се зачита за професионален и трудов стаж. И посочват, че дори осъдените на затвор имат право а труд.
Според тях чл. 100 ал. 2 ЗДС погазва и правото на обществено осигуряване и социално подпомагане на гражданите, уредено в чл.51, ал.1 от Конституцията. "В конкретния случай, държавата дори формално не е създала условия на заетите в служебно правоотношение лица, каквито са временно отстранените с непрекратено служебно правоотношение, да внасят осигурителни вноски, респ. да ползват произтичащите от това пенсионно-осигурителни права, като по този начин практически отрича напълно социално-осигурителната същност на правата, свързани с конкретната заетост. Лицата в подобна ситуация, практически лишени от правото си на труд, се оказват и в невъзможност да внасят осигурителни вноски", обясняват върховните съдии.
"По силата на посочената норма, законодателят практически отрича правото на държавните служители да участват в системата за обществено осигуряване за неопределен и често прекомерно продължителен период от време. Това обстоятелство може да даде трайни отражения на един много по-късен житейски етап, свързано с настъпване на правото на получаване на социални плащания, след достигане необходимия стаж и възраст", заключват те в искането си. ВАС дори е изчислил, че 5-те години, през които Иван Пенев е бил отстранен от длъжност са го лишили от 15% от нужния стаж, за да се пенсионира някой ден.
Върховните съдии посочват, че, според практиката на Конституционния съд, съразмерността на дадена мярка с преследваната цел и степента, в която засяга права и интереси на лицето, е самостоятелен критерий за преценка на съответствието ѝ с основния закон. "В този смисъл целта, преследвана с нормата на чл.100,ал.2 3ДС – а именно ограничаване възможността на лицето, срещу което е образувано наказателно производство, да извърши ново престъпление или да затрудни разкриването на извършеното престъпление, се намира в пряка колизия и с презумпцията за невиновност на лицето. Това допълнително засилва негативния ефект, който едно невиновно лице търпи в трудово-правната и осигурително-правната си сфера", пише в искането до КС.
И заключават, че поставяйки държавните служители в неопределена и често пъти прекомерно дълга неяснота, нормата на чл.100, ал.2 от ЗДС нарушава принципа на правна сигурност.
