Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Колебанията на цените на търгуваните на световните финансови пазари книжа бяха и големи, и разнопосочни, в зависимост от държавата, емитирала съкровищните облигации. Графиките на ценовите движения на различните книжа не се движеха плавно, а имаха подчертано хаотичен характер и не следваха някаква ясна и отчетлива тенденция – имаха по-скоро траекторията на ударен самолет, движещ се без пилот. Все по-често се чуваха призивите на различните финансови гуру към пазарните участници да запазят спокойствие, защото пари ще има за всички. В това поне няма съмнение, след като се разбра, че отчетената месечна инфлацията на САЩ всъщност е дефлация и нищо чудно Фед да прибегне отново към някаква форма на количествени улеснения. Още повече че цената и на петрола потъна. В търсене на сигурни убежища за авоарите си инвеститорите накупиха книжата, издадени от правителствата на държавите с първокласен кредитен рейтинг, в резултат на което тяхната цена се повиши. Ето защо 10-годишните щатски книжа добавиха към цената си близо 1 долар в рамките на последната една седмица, а германските – близо 1 евро. Новините от Португалия не бяха кой знае колко позитивни и успяха сериозно да разклатят цените на държавните ценни книжа, издадени от Испания и Италия. В средата на седмицата те поевтиняха с по 1 евро, за да компенсират загубата още на следващия работен ден и да излязат на печалба в края на периода с по 0.5 евро. Португалските книжа пък загубиха над 2 евро в сряда и до края на седмицата така и не успяха да изплуват над водата.
Подложени на вражески огън се оказаха държавните книжа на Румъния, на Турция и особено на Полша и Гърция. Цените им олекнаха съответно с 1 евро, с 2 долара и с по 3 евро на последните две. Доходността им е, както следва: 2.4%, 3.4%, 1.86% и 15% на книжата на южната ни съседка.
Българските облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, също загубиха от блясъка си и в края на седмицата цените им се оказаха по-ниски. Най-дългосрочната ни облигация, с падеж март 2035 г. олекна със 70 евроцента, а емисиите с падеж март 2027 г. и септември 2024 г. с по 35 цента. С 45 евроцента по-евтино можеше да се купи и книгата ни с падеж март 2022 година. Носената от тях в момента доходност е съответно 3.87%, 2.88%, 2.45% и 1.69% и е с по приблизително 5 базисни точки по-висока спрямо седмица по-рано.
На вътрешния и на вторичния пазар на ДЦК се забеляза леко оживление, което е продиктувано най-вече от емоциите сред първичните дилъри преди провеждания този понеделник аукцион за продажба на ДЦК. Котировките за покупка на 9.5-годишните книжа гравитираха около 2.5% годишна доходност, на 7.5-годишните 1.9% и на 5-годишните 1.10 процента.
Както вече споменах, на 25 януари Българската народна банка ще проведе аукцион за продажбата на държавни ценни книжа. Обявеното за реализация количество е 200 млн. лв. номинална стойност. Това е нова и за първи път пускана в обращение държавна съкровищна облигация с падеж юли 2026 година. Притежателите й ще получават лихва в размер на 2.25% на годишна база на 100 лв. притежаван номинал, като начисляваните лихви ще се изплащат на всеки шест месеца. Очаквам голям интерес към покупката й от банките и особено от пенсионноосигурителните компании и застрахователните дружества, чийто инвестиционен хоризонт е по-дългосрочен.
Нека да припомня, че от началото на тази година централната ни банка ще начислява отрицателни лихви в размер на минус 0.3% на годишна база върху поддържаните от банките свръхрезерви. Това са сумите, надвишаващи изискуемите задължителни минимални резерви, които са 10% от привлечените от фирми и граждани средства. Тези свръхрезерви са около 6 млрд. лв., т.е. банковата ни система при равни други условия ще трябва да плати 18 млн. лв. на БНБ за една година.
