Кирил Иванов
инвестиционен консултант
Икономически погледнато, живеем в уникални времена. Борбата с "дефлацията" (както е модерно да се нарича депресията, тъй като официално сме в своеобразен "период на икономически подем") не дава сън на централните банкери ни денем, ни нощем. Лихвите пък флиртуват с отрицателните нива от доста време, а икономиките, почти без изключение, демонстрират задълбочаващи се рецесионни тенденции. Историята е доказала многократно, че както природните, така и икономическите закони могат да бъдат пренебрегвани от хората за доста продължителен период от време, но това само увеличава и удължава негативните последици, когато притегателната сила на "баланса" стане непоносима за манипулаторите – въпреки тоновете мастило (образно казано, защото по-точното е кликовете на клавиатурата), които бяха употребени за напечатването на трилиони нови долари, евро, йени, паунди, юани и всякакви други валути. Изглежда, в реалната световна икономика нещата не се случват точно по план. Симптомите на световна депресия са видни – цените на ресурсите се спускат неуморно вече няколко години, транспортните сектори от всякакъв вид са в съзвучие с отрицателните температури навън, производствените сектори в (почти) цял свят се свиват (с изключение на Китай, където икономиката "винаги расте"), валутите на т.нар. развиващи се пазари са в свободно падане (отново с изключение на Китай, където партията определя "правилния курс"), все по-големи планини от дълг водят до все по-миниатюрни икономически резултати, заетостта и безработицата намаляват едновременно и т.н. Изглежда, от известно време капиталовите пазари започнаха да се изчистват от "дрогата" на QE, ZIRP, NIRP и всякакви други названия, с които се обозначава простичкото "наливане на пари в системата" с цел поскъпване на активите и изкуствено увеличаване на богатството. И винаги когато балонът се спука, всичко се случва доста бързо – само за шест месеца международните борси "изтриха" около 17 трлн. долара от капитализациите си.
В България сме до известна степен изолирани както от т.нар. "инфлационни" движения, които "напомпаха" чуждите борси, така и от неизбежните "дефлационни" движения впоследствие. С известно закъснение "мечите" настроения, завладели международните финансови пазари, все пак достигнаха до иначе "хладнокръвния" български фондов пазар. Индексите поеха координирано в посока на "юг", като в крайна сметка с най-леки поражения се отърва индексът, отразяващ представянето на дружествата от сектора на недвижимите имоти – BGREIT. Най-старият и представителен борсов индекс SOFIX "изтри" със завидна лекота около 2% от стойността си и достигна нивата около 442 пункта.
Разпродажбите бяха солидни от гледна точка на постигнатото ценово изменение, но "спусканията" не бяха придружени със значителна размяна на собственост. С най-голяма загуба на седмична база сред т.нар. "сини чипове" бяха книжата на "Холдинг Варна". Акциите на бившия приватизационен фонд "отслабнаха" с около 7% – до 22.70 лв. за дял. С близо 5% от стойността си се разделиха и дяловете на "Софарма" – до 2.60 лв. за брой. "Неохим" загуби около 4% от капитализацията си и отново достигна нивата непосредствено над 42 лв. за акция.
На този фон относителна стабилност демонстрираха по-ликвидните публични банки. Централна кооперативна банка (ЦКБ) беше като "залепена" за нивото от 1.02 лв. за дял и търговията консолидираше при относително висока активност. Книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) успяха дори да отбележат ръст от близо 2% – до около 2.20 лв. за брой, което си е повече от постижение, като се има предвид, че в международен план банките бяха сред най-засегнатите от т.нар. "бягство от риск" на инвеститорите.
"Монбат" продължи активното си "спускане" от нивата около 8 лв. за дял, на които го закара "Дядо Коледа". Добрият старец винаги радва послушните деца с подаръци, но обикновено ефектът от даровете върху настроението им е относително краткотраен.
