Докато политическата династия Клинтън все още се бори за мястото си под слънцето, семейство Буш излезе от играта задълго. Различният развой на съдбите им е показателен за начина, по който протича кампанията за президентските избори в САЩ, и за партиите, към които принадлежат двете фамилии.
Борбата за номинациите в Републиканската партия значително се различава от тази в Демократическата, като се започне с това, че на Хилари Клинтън не й се наложи да се изправи пред противник като Доналд Тръмп. Същият Тръмп, който се нахвърли върху съперника си Джеб Буш с ярост, каквато рядко може да се наблюдава при вътрешнопартийни борби. В продължение на месеци по-сдържаният и затворен бивш губернатор на Флорида безпомощно се опитваше да отбива атаките на непризнаващия никакви граници опонент – това само наливаше вода в мелницата на Тръмп, който го наричаше "пасивен" и "мекушав". Буш понесе сериозен удар и от амбициозния Марко Рубио, когото повечето наблюдатели определяха като негово протеже. Той му отмъкна потенциалната база в собствената му партия – онези гласоподаватели, които на харесват нито Тръмп, нито третия по-сериозен претендент за републиканската номинация – Тед Круз.
Чак към края на кампанията си Джеб Буш надигна по-смело глас, най-вече за да изобличи антиислямстките изказвания на Тръмп и да изтъкне заслугите на фамилията си към Съединените щати. Но и това не му донесе успех – най-вече защото двете теми са посрещани противоречиво от широката публика.
В сравнение с него Хилари Клинтън е изправена пред далеч по-удобен опонент – културния Бърни Сандърс, така че поне е предпазена от словесна агресия в стила на Доналд Тръмп. Доброто възпитание на Сандърс обаче не му пречи да изтъква основните слаби места на бившата първа дама и държавен секретар – а именно връзките й с "Уолстрийт" и че е приемала големи хонорари за лекции, организирани от финансови компании като "Голдмън Сакс". Едва ли можем да се съмняваме, че ако Клинтън си осигури номинацията на демократите, нейният съперник за президентския пост от републиканците – а с голяма доза вероятност можем да очакваме, че това ще е Тръмп – няма да пропусне да й ги припомни.
Хилари Клинтън е изправена и пред един друг проблем. Досегашният опит показва, че изборните победи на Демократическата партия до голяма степен са свързани с това, каква част от младите гласоподаватели ще се явяват пред урните, а във възрастовата група под 45 години Сандърс сега има явно надмощие. Потвърдиха го и при предварителните избори на демократите в Невада на 20 февруари. Към проблема с подкрепата на младите се прибавя и хроничният дефицит на доверие към бившата първа дама. Проучване на Си Ен Ен показа, че сред онези избиратели в Невада, които посочват като свой водещ критерий почтеността на кандидата, подкрепата за Сандърс спрямо Клинтън е била 6:1.
Колкото до наследството, макар че недоволството сред по-ляво настроените демократи от тежненията на Бил Клинтън към бизнеса насочи подкрепата им към Сандърс, антипатията към двете президентства на фамилията Буш е далеч по-силна. Дори и потенциалните поддръжници на Джеб Буш сред умерените републиканци изказаха в хода на кампанията му опасения, че хората си спомнят с много по-добро чувство за мира и просперитета по време на управлението на президента Клинтън, отколкото за военните кампании и финансовата криза от времето на Джордж Буш-младши. Тези нагласи породиха двойствен подход към миналото дори и в обкръжението на Джеб Буш. Както неговият щаб, така и този на Хилари Клинтън избраха да ги дистанцират от роднинските им връзки и наблегнаха на личните им имена, включително и в логото им за предизборната кампания. Когато обаче нещата тръгнаха в неблагоприятна посока за Джеб, той се сети за брат си и започна да го кани на сцената до себе си. Както можеше да се очаква, това не му помогна особено.
За утеха на фамилията Буш може да се изтъкне, че синът на Джеб, 39-годишният Джордж Прескот Буш, вече гради политическа кариера в родния си Тексас и не е изключено един ден да издигне фамилното си име отново на водеща позиция. Челси, дъщерята на Бил и Хилари Клинтън, досега не е заявила политически амбиции, но майка й все още не е за отписване.
