Депутатите отложиха искането на "Атака" да се признае, че над българите в Османската империя от 1396 до 1913 година е извършван геноцид. Това стана, след като в сряда (2 март) народният представител от "Българския демократичен център" Кънчо Филипов предложи идеята да бъде разгледана първо в парламентарната Комисия по външна политика и на заседанието да бъдат поканени учени от БАН и други експерти по темата. Предложението му беше одобрено от 110 народни представители, 46 бяха против, а трима се въздържаха.
Искането на "Атака" дойде ден преди Трети март, когато страната ще отбележи 138-ата годишнина от освобождението от турско робство. Сидеров настоява парламентът да обяви 17 май, когато се отдава почит на загиналите в Баташкото клане, за ден на преклонение пред всички загинали българи в Османската империя и да се издигне мемориален комплекс в центъра на София в тяхна чест. По думите му през цялото турско робство са налагани икономически тежести върху българското население, с което се е целяло то да бъде потурчено. На всеки три, пет или седем години е отнемано по едно момче от всяко семейство, изтъкна атакистът.
От партията на Сидеров призоваха историческите събития да не бъдат омаловажавани и отричани в държавните или обществените документи, в държавни и частни медии, както и в учебниците и учебните помагала.
Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов подкрепи идеята, като посочи, че не може този въпрос да се отлага вече 25 години.
Във всеки парламент от 2005-а насам "Атака" постоянно предлага признаване на геноцид над българите в Османската империя и осъждането му, но това бива отхвърлено или изобщо не се стига до гласуване. Сегашното проекторешение бе внесено в първия ден на 43-ото Народно събрание – на 27 октомври 2014-а, заедно с още 42 законопроекта и проекторешения.
