Родната ни оправия неотклонно следва правилото "след дъжд качулка". Скандалът около започналото разрушаване на една сграда – емблематичните тютюневи складове в Пловдив на ул. "Одрин", принуди министъра на културата Вежди Рашидов да "разпореди" складът да бъде "възстановен в оригиналния му вид". Бе образувано производство за налагане на административни санкции на виновните за унищожаването на недвижимата културна ценност.
"Лицата, които са съборили тютюневия склад, както и тези, които са допуснали това, са нарушили грубо разпоредбите на Закона за културното наследство", гласеше прессъобщението на културното ведомство. Инспекторатът за опазване на културното наследство към министерството има правомощията да разпореди преустановяване на нарушенията, както и възстановяване на съборения паметник на културата в оригиналния му вид, обясниха подчинените на Рашидов. Според тях още през януари 2014-а община Пловдив е била уведомена, че сградата на тютюневия склад попада под защита и всички намеси подлежат на съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2 на Закона за културното наследство.
Странно защо в пловдивското кметство не са си направили труда да се съобразят с този факт, а са се "предоверили" на "документа", който им е предоставил собственикът на сградата. В него се твърди, че тя не е паметник на културата, но Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отрича някой да е давал такова становище.
При разплитането на
кълбото от истини и полуистини
всеки имаше своите оправдания. Главният архитект на Пловдив Румен Русев се опита да се измъкне от ситуацията, като обясни, че още през 2010-а собственикът на сградата е получил разрешение за строеж, а през 2014-а то просто е било презаверено.
Заместник-кметът по устройството на територията Димитър Кацарски пък обясни, че това е "чисто техническа процедура", при която не са били изискани нови удостоверения за статута на сградата. В общината пък нямали практика да извършват насрещни проверки на представените там документи.
Тези думи на общинските чиновници очевидно провокираха и прокуратурата в града да се заеме със случая. Тя се самосезира и възложи проверка на отдел "Икономическа полиция" в пловдивската дирекция на МВР. В рамките на 30 дни дознателите ще трябва да изяснят както статута на сградата, така и законосъобразното извършване на процедурите, свързани с издаването на разрешение за събаряне.
Едва тогава ще се реши има ли виновни и кои са те. Разбира се, предстои и тежък съдебен процес. До изход от него обаче едва ли ще се стигне през следващите години.
В тази връзка, не можем да не споменем кой точно притежава сградата и
кой има интерес
от случилото се.
Тя е собственост на едноличното дружество с ограничена отговорност "Одрин 8". Създадено е през април 2009-а, с първоначален капитал от 5 хил. лв., който впоследствие е увеличен на 2 505 000 лева. Едноличен собственик на "Одрин 8", първо, е бил бизнесменът Красимир Гергов, който на 19 август 2009-а я продава на акционерното дружество "Пи Джей Трейд". Според информацията в Търговския регистър нейни акционери са две търговски дружества: "Кари 9" (собственост на италианеца Роберто Тронкони), което притежава най-голям брой акции (150 от общо 500), и регистрираното в Италия дружество "Имобиларе падина 2", чийто пълномощник е Георги Бранеков. Той управлява и самата "Пи Джей Трейд". Останалите осем акционери също са италианци. Предмет на дейност на дружеството е придобиване, управление, експлоатация и разпореждане с недвижими имоти, предприемачество, проектиране, проучване, строителство на жилищни и индустриални постройки.
Мераците за застрояване на мястото
не са от вчера. Фирма "Одрин 8" отдавна е изготвила инвестиционен проект с претенциозното наименование "Изграждане на мултифункционална сграда с офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг". Той предвижда хотелска част, ресторант, кафене и магазини и общежития с подземен паркинг на три нива.
Според данните, цитирани от пловдивския сайт "Под тепето", складът е разположен върху 1464 м, а разгърнатата му застроена площ е над 5000 метра. През 2010-а директорът на регионалната екоинспекция в Пловдив Валя Атанасова е издала решение, според което не е било необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение. Решението е обжалвано от екологичното сдружение "Жива природа". През 2011-а съдия Здравка Диева от Административния съд в Пловдив отхвърля жалбата на природозащитниците. От решението на съда се разбира, че инвестиционното предложение е за ново строителство.
"Кметовете на община Пловдив и на район "Централен" са били уведомени за инвестиционното предложение, по което не са постъпили възражения", се вижда още от документа, съставен преди пет години.
По информация от пловдивските медии, преди пет години името на Георги Бранеков се споменава във връзка и с това на Фабрицио Алемано. Те се опитали да бутнат кино "Космос" чрез компанията си "Проджест Груп". Тя е еднолична собственост на Алемано, а Бранеков е бил неин управител до юни 2015 година. Според Търговския регистър, Алемано е бил и член на съвета на директорите на самата "Пи Джей Трейд" (до 2014 година). Сега дружеството се управлява от борд, в който освен Бранеков влизат Александър Николич и Десислава Колева.
Институциите бяха принудени да се раздвижат
тези дни под натиска на общественото недоволство. Но и ние, и мнозина други си задават въпроса защо те не се намесиха по-рано. Според запознати фактическото рушене на сградата, която е част от историята на града, може да е започнало преди дни, но подготовката за това е започнала доста по-рано – за което още на 25 февруари е алармирала пловдивската преса. Още тогава покривът на сградата е бил отстранен, а бригада от къртачи вече е работела във вътрешността на имота.
Никой така и не казва обаче какво би могло да се случи, ако сградата не бъде възстановена. Какви санкции ще бъдат наложени и кой ще плати масрафа за цялото това безхаберие.
На това място трябва да припомним нещо
По време на предизборната кампания за местния вот през миналата година кметът на Пловдив Иван Тотев обяви, че Тютюневите складове ще бъдат превърнати в следващата арт зона в града, а рушащите се постройки ще бъдат обновени.
Проектът за Тютюневия град е част от клъстера "Градски Мечти" на Фондация "Пловдив 2019", съсредоточен е в зоната на тютюневите складове около ул. "Иван Вазов" и е част от програмата, с която през миналия септември Пловдив спечели титлата "Европейска столица на културата – 2019“. Тогава стана ясно, че тя върви и с парична награда от Европейската комисия в размер на 1.5 млн. евро. Тя ще се изплаща през 2019-а и трябва да подпомогне изпълнението на планираната културна програма. А целта на цитирания проект беше да се намери артистичен механизъм тези сгради да бъдат върнати на Пловдив и на пловдивчани.
Кметът на Пловдив обаче сякаш е забравил, че и тази сграда попада в т. нар. Тютюнев град. И се захвана да обяснява, че и до момента местната управа не разполагала със становище, че събореният тютюнев склад е паметник на културата.
В същото време постави и един проблем, за който от години няма решение. Става дума за това, че трябва да бъдат направени промени в Закона за културното наследство, които да дадат повече права на общините. И ако сега думите му звучат по-скоро като извинение за занемарената работа на служителите му, то със сигурност в тях има и много истина. А тя е че, действително законодателството трябва да даде повече права на общините по отношение на сградите – паметници на културата, тъй като от години се говори, че Националният институт за недвижимо културно наследство не е в състояние да се справи с проблемите около всички подобни сгради в страната. А инвеститорите, които са се опитали да строят не молове, а да възстановят сгради от този тип и да ги направят атрактивни туристически дестинации, влизат в спирала, която ги води към деветте кръга на ада. А ако цялата информация за тях е официално обявена в общините и там има хора, които знаят какво правят, няма как да се стигне до днешната ситуация, при която някой чул, но не… разбрал.
Има ли друга държава в света, която да е оставила културните си паметници на произвола на знайни и незнайни инвестори и която не полага грижи за тях?!?
Историята
През 20-те години на миналия век община Пловдив определила терените за развитие на промишленост в зоните около Централна гара, гара Филипово, Карловско, Коматевско и Кукленско шосе и западно от Джендем тепе. Тогава се появил и кварталът на тютюневите складове със специфичната си архитектура, който бил наречен "Тютюнево градче", разположено между днешните улици "Иван Вазов", "Авксентий Велешки", бул. "Христо Ботев", Сточна гара и Централна гара.
Пловдивските тютюнотърговци натрупали богатство, което им дало възможност да изградят повече от 20 склада за манипулация на тютюн. Голямото им желание за представителност дало отпечатък и обикновените фабрични сгради, придобили свой специфичен архитектурен образ. И съперничели на най-добрите предприятия в Европа от този бранш. С проектирането им са свързани имената на големите пловдивски архитекти от това време – арх. Камен Петков, арх. Васил Търпоманов, арх. Димитър Попов.
Масивните постройки били с внушителни обеми – на по 4-5 етажа неразчленени фасади, но с пластична декорация, която в някои случаи е дори пищна. Вътре складовете са с големи етажни отворени пространства, в повечето случаи с мощна дървена конструкция.
Сградите са пример за това как дори в един индустриален обект може да се вложи усет за мащаб и за пропорции. Освен че са част от промишлената история на града, а и на страната, тютюневите складове са били мястото, където са се разиграли едни от най-ярките събития от политическата ни история.
След 1947-а тютюневите складове и съоръжения били национализирани в "Държавен тютюнев монопол". Създаден е "Булгартабак" като индустриална и търговска компания. През 1993 г. "Булгартабак" станал холдингова компания с 22 акционерни дружества, едно от които е в Пловдив. Започнала голямата разпродажба на тютюневите складове на неслучайни хора с цел препродажби.
Глобалната стагнация на тютюневата индустрия засяга и България. Упадъкът, реституцията и разпродажбата изпразват от съдържание тютюневите складове. Една над стогодишна традиция за града изчезва, но остават материалните свидетелства – сградите, които носят нещо от хората, които са ги поръчали, проектирали и обитавали, сега пустеят, а мераклиите да ги превърнат в това, което те не са, не изчезват.
