Престъпна търговия в социалните мрежи

клм

Мрежа за нелегални търговци на животни във Facebook разкри организацията Traffic, създадена от Световния фонд за дивата природа (WWF) и Световния съюз за защита на природата (IUCN) специално за борба с контрабандата на редки видове флора и фауна. От доклада на служителите й стана ясно, че престъпниците действат чрез затворени групи, регистрирани в Западна Малайзия. Представяйки се за купувачи, природозащитниците проникнали в 14 такива групи и за пет месеца преброили над 300 обяви за продажба на редки и изчезващи видове. Гибони, малайзийски мечки, панди, костенурки и птици се купували активно като домашни любимци или за следваща препродажба. Хората на Traffic успели да идентифицират и над сто от продавачите. 

Търговията с редки животни не е типична за Малайзия. За разлика от други държави в Югоизточна Азия, там няма формиран пазар с устойчиво търсене на екзотични видове бозайници и земноводни. В Traffic предполагат, че нелегалните "тържища" са създадени, защото местната администрация на Фейсбук не следи твърде строго за спазването на вътрешните правила на социалната мрежа. Във всеки случай за пет месеца наблюдение не е била блокирана нито една от групите, макар че в тях участват общо 68 хил. човека.

Едва след като Traffic представи резултатите от разследването си на ръководството на Фейсбук за Югоизточна Азия, достъпът до търговците бе ограничен и активистите получиха обещание да бъдат подпомогнати в издирването на престъпниците. Всички документи бяха предадени на местните власти, скоро след което те съобщиха за няколко десетки задържани. Независимо от това природозащитниците са убедени, че продажбите на животни през социалните мрежи са много по-масови.

Впрочем историята в Малайзия е по-скоро изключение за Фейсбук. Обикновено мрежата пресича жестоко всякакви опити за покупка и продажба на забранени вещества и предмети. През 2014-а в забранителния списък бяха включени марихуаната и фармацевтичните препарати. През януари 2016-а подобна забрана бе въведена и за огнестрелното оръжие, нищо че на собствениците на законни оръжейни магазини не бе отнето правото да рекламират стоката си.

Понякога Фейсбук демонстрира прекалена строгост в съблюдаването на вътрешните си правила и блокира напълно легални дружества. В началото на февруари например администрацията му прекъсна достъпа до страница с реклама на медицинска марихуана, чиято употреба е разрешена в 23 американски щата. Сред пострадалите се оказаха десетки лечебни заведения и обществени организации, а лекари и пациенти заплашиха мрежата с масов бойкот. Всички тези забрани обаче не важат за месинджъра WhatsApp, който също принадлежи на компанията. Напротив, полагат се огромни усилия за убеждаване на потребителите, че преписката им е изцяло конфиденциална и че до нея няма достъп нито ръководството на сервиза, нито специалните служби. В края на 2014-а в WhatsApp дори се появи функция, която кодира съобщението в момента на изпращането му. То може да бъде разшифровано единствено от потребителя, за когото е предназначено. Този подход за защита на данните изплаши дори ФБР. През август 2015-а директорът на бюрото Джеймс Коми поиска да му бъдат предоставени ключовете за кодиране, но получи отказ.

В Бразилия са още по-недоволни от политиката на WhatsApp. Местните жители бързо се ориентираха към подобни услуги заради изключително високите цени на телефонните разговори и sms-те и днес те се използват от 70 млн. бразилци. Почти 45 млн. от тях предпочитат WhatsApp. При това месинджърът масово се експлоатира за продажба на наркотици и оръжие. В страната официално има над 1 млн. наркозависими. През Бразилия минава и един от основните транзитни маршрути за доставка на кокаин за Северна Америка. От края на 90-те години на ХХ в. местните власти започнаха да сформират специални отряди за борба с наркомафията и често блокираха каналите за доставка на забранени вещества. В резултат престъпниците предпочетоха да правят бизнеса си през месинджърите. В крайна сметка през 2015-а бразилското правителство е похарчило за борба с наркотиците над 1.2 млрд. долара, но броят на зависимите продължава да расте.

С помощта WhatsApp престъпниците успяха да изградят стройна организация за покупката на големи партиди наркотици и доставката им до крайния потребител. Групировките разполагат с цяла мрежа от куриери, които си пишат с клиентите и по цял ден им доставят дозите с автомобили, велосипеди и мотори. Нещо повече, те предлагат и "мостри" от забранените вещества, след което препращат координатите на купувачите. Полицията практически не може да попречи на бандитите, защото WhatsApp отказва да предостави на местните служби достъп до преписката на потребителите. Полицаите могат да получат данни за злосторниците само при наличието на съответно решение на съда.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст