Борбата за апетитни държавни постове у нас винаги е следвала една линия – много мераклии, от които се избира не най-можещият, а най-довереният на властта. На това му казваме шуробаджанащина, партийни назначения – или просто връзкарство. Изборът на ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията обаче обърна схемата наопаки. И най-големият проблем сега е, че никой не иска да оглави антимонополния орган.
Най-показателно за необичайната ситуация е, че вече втора седмица парламентът не може да вземе решение как и кога ще се избира нов шеф и членове на въпросната комисия, след като задействаната преди месец процедура влезе в задънена улица. Първоначално тя се забави с близо шест месеца заради водените от политиците пазарлъци и затова се очакваше всичко да мине гладко. Но след разрива на отношенията между премиера Бойко Борисов и лидера на ДСБ Радан Кънев единственият кандидат за шефския пост в КЗК – Росен Желязков, се отказа точно преди да започне изслушването на претендентите. Което доведе до сериозни правни спорове дали въобще е възможно изслушването да продължи, след като в Закона за защита на конкуренцията ясно е записано, че председател и членове се избират анблок.
Сега Икономическата комисия в парламента, която провежда събеседването, чака становище от юристи дали може да се прекрати само изборът на председател, а останалите вече предложени от парламентарните групи кандидати за седемчленния орган да не бъдат оттегляни. Но в този случай ще е необходимо най-малкото и решение на председателския съвет на Народното събрание, ако не и редовно гласуване по казуса в пленарната зала. Другото е да започне изцяло нова процедура. В действителност и двата варианта са невъзможни без готов човек за началническото кресло. А всички специалисти, с необходимия опит и образование, бягат като дявол от тамян от него. Страхуват се от върлуващата корупция в обществените поръчки и в икономиката като цяло, с която или трябва да се съобразяват и съответно да изгорят като бушони при нужда, или да се борят и да станат неудобни за тези, които са ги избрали. Дори самият Мартин Димитров, който работи най-активно за смяната на сегашния състав, отказва да поеме тази отговорност.
И наистина, който и да бъде номиниран за председател, все ще му се открият определени зависимости. Според мнозина е по-добре те да са явни, отколкото тайни, както беше при Росен Желязков, който работи с Борисов още от началото на политическата му кариера – първоначално беше главен секретар на Столичната община, а после го изтеглиха и на "Дондуков" №1. В качеството си на главен секретар на кабинета Желязков се оказа единственият обвиняем по делото за напечатаните в Костинброд бюлетини за парламентарните избори през 2013-а. В крайна сметка действията на прокуратурата претърпяха пълен крах, обвиненията паднаха и казусът бързо приключи, но довереникът на ГЕРБ "изгоря".
Председателят на парламентарната група Цветан Цветанов намекна, че може отново да го издигнат, но това едва ли ще се приеме за разумно решение. Все пак Желязков бе достатъчно красноречив, когато отказа да оглави КЗК. В същото време е ясно, че без подкрепата на ГЕРБ надзорник на конкуренцията няма как да бъде избран. Така че дори да нямат собствен кандидат, хората на Борисов ще играят чрез някоя от близките си партии в парламента. Само че кой ще се съгласи да поеме тази отговорност? Защото залогът наистина е много голям – въпросният регулатор е най-важният фактор в икономическия живот у нас. С едно негово решение може да бъде съсипана почти всяка компания, а отговорност никой не може да му търси, защото по закон е напълно независим. Комисията има ключова роля и при провеждането на обществените поръчки, като решенията й не се контролират дори от Брюксел.
