Премиерът Бойко Борисов, шефът на ДАНС Димитър Георгиев, правителствената пресслужба и Консулската служба на Държавния департамент на САЩ съчиниха такъв смешен и абсурден сюжет, че чак и най-великият комедиограф Шекспир би се обърнал в гроба. Става дума за онази странно "изтекла" информация за подготвян атентат срещу автобус в района на хотел "Плиска". Както вече стана широко известно у нас и по света, благодарение на Ройтерс – преди полунощ в сряда (23 март) на Фейсбук-страницата на Консулската служба на Държавния департамент на САЩ, се появява плашещо съобщение. В него се казва, че посолството е получило информация за потенциална заплаха срещу автобус по неопределена линия в района на бившия хотел "Плиска". Неизвестният автор съветва американските граждани на територията на София да избягват района.
Дотук сюжетът, който се развива в контекста на атентатите в Брюксел, наподобява трилър и предполага много напрежение до края. Макар че голяма част от действието да е зад кадър, все пак можем да си представим разигралия се впоследствие екшън – агенти от ДАНС ровят за някаква следа в трафичните данни, шефът на сектора за компютърни престъпления Явор Колев изтръсква интернета, екипи на СОБТ в пълно бойно снаряжение, очакват заповеди, кметът Йорданка Фандъкова изслушва доклад на шефа на столичния транспорт, а в кабинета си премиерът пуши пура след пура, докато телефонът бавно се сраства с ухото му.
Сигурно е било така. Сюжетната нишка обаче рязко и неочаквано се отклонява в посока към комедията на абсурда – вижда се от съобщение на правителствената служба по темата. В него се казва, че информацията за подготвян атентат не е истина, а в дъното на всичко е любовна история между "българин и чуждестранен гражданин".
Любопитно е как ли е реагирал мачото Борисов на рапорта на Димитър Георгиев. Ако беше Шекспир, навярно би възкликнал: От любовта ли оглупяваме или любовта е за глупците?!
Обаче е съмнително Борисов да се е изразил по този начин. Навярно ще да е било нещо по-земно, по-народно. От сорта: "Абе, Мите, мое ли да ме занимаваш с глупости, да ги таковам у педалите, заради тех дигнах баретите по тревога… Мани другото, ами се обадих на нашите партньори американците да спат спокойно. А те да земат да се изпуснат във фейса, да ги таковам у партньорите. Я викни Севделина!"
Предположенията са едно, но в крайна сметка съобщението на правителствения пресцентър казва друго: "Информацията за готвен атентат в района на квартал "Изток" в столицата не отговаря на истината. Това докладва председателят на ДАНС Димитър Георгиев пред премиера Бойко Борисов. Сигналът, който нашите служби са проверявали, е подаден първоначално на телефон 112, проверен е от ДАНС и МВР. Проверката е установила, че става въпрос за неуредени любовни отношения между българин и чуждестранен гражданин. В хода на проверките българските служби са обменили информацията с международните си партньори."
За повече достоверност е цитиран и премиерът: " Запознат съм в детайли с проверката на българските служби. Сигналът е с ниска степен на опасност, но в ситуацията, в която се намираме, сме длъжни да проверяваме всяко твърдение за заплаха. Абсолютно недопустим и некоректен е начинът, по който американските дипломати изнесоха в публичното пространство информацията, получена от българските им колеги."
Тук сюжетът вече се обръща изцяло към абсурда и предизвиква поредица въпроси, които биха докарали дори и Уди Алън до самоубийство. Например: ако сигналът е бил подаден първоначално на тел. 112 и е проверен от ДАНС и МВР, какво търси посолството на САЩ в тази история?! Значи ли това, че някой първо се е обадил там, а сетне е започнала проверката на ДАНС? И още: ако са били изяснени любовните мъки на нашенеца и чуждия гражданин, как след това сигналът се е озовал на Фейсбук страницата на консулството? И след като премиерът твърди, че българските служби са обменили информацията с международните партньори, защо единствено американците реагираха?
Една от поуките в случая е, че прекомерното желание да се докараме пред партньорите не ни носи ползи. И тъй като цялата история намирисва, ще припомним една шопска поговорка: ти му кажеш да пръдне, а оно се насере. А основната поука от тази нашенска комедия от грешки е, че станахме за смях.
