Песента за намаляване на партийните субсидии бе подхваната на нов глас. Този път "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева внесе законопроект, с който се иска орязването им.
Хората на Кунева предлагат да има таван на държавната дотация. В момента всяка политическа партия, получила над 1% на парламентарни избори, взима по 11 лв. на глас. При това положение на ГЕРБ му се полагат 12 млн. лв., на БСП – 5.7, на ДПС – 5.5, на Реформаторския блок – 3.3, на Патриотичния фронт – 2.7 млн., на "България без цензура" – 2.1 млн., на "Атака" – 1.6, и на АБВ – 1.5 млн. лева. Макар и да са извън Народното събрание, субсидия получават и "Движение 21" на Татяна Дончева – 444 хил. лв., и "Глас Народен" на Светослав Витков – 422 хил. лева. Или общо за политическите формации годишно отиват 35 млн. лв. от бюджета.
Според Настимир Ананиев от "Движение България на гражданите" отпускането на толкова много средства на политическата прослойка дразни хората. Той и колегите му предлагат всяка формация да калкулира колко средства са необходими за нормалното й функциониране за една година. А след това въз основа на разчетите на всички партии да се определи максималната сума. Ананиев отбеляза, че техните изчисления предвиждат поддържането на по един офис в 28-те области, както и пари за заплати, за консумативи и за материали. Сметките били съобразени и със законовите ограничения, според които на местни избори формациите могат да изхарчат до 2 млн., а на парламентарни избори до 4 млн. лв. за предизборна кампания. Именно тези две основни пера трябвало да формират тавана, за който се говори.
Хората от Патриотичния фронт опитаха да прокарат идеята още през май 2015-а и продължават да държат на нея, въпреки че през декември същата година мнозинството отхвърли тяхното искане за понижаване на субсидиите. Една от партиите във Фронта плаща около 80 хил. лв. само за наеми на клубове, въпреки че офисите им са основно в общински или държавни сгради, където и тарифите са по-ниски. Патриотите припомнят, че разходите им включват още възнаграждения за персонал и плащания на ток, вода, данък на сгради или данък смет. Иначе едно партийно събитие в национален мащаб излизало не по-малко от 20-30 хил. лева. Въпреки това Патриотичният фронт настоява за по-ниски партийни субсидии, особено ако бъде въведено задължителното гласуване, което неминуемо ще увеличи избирателната активност. Затова ще подкрепят предложенията на колегите си от Реформаторския блок.
Не така мислят обаче в Движението за права и свободи. Неговите дейци са по-скоро "против" идеята. Но признават, че някои партии участват в изборите, не за да променят политическата система, а за да спечелят държавната помощ, от която се възползват само няколко човека. Нещо повече – хората от движението смятат, че голяма част от парите се "инвестират" в купуването на гласове – разходи, които се избивали именно от дотацията. Последователите на Доган коментират още, че ако задължителното гласуване бъде прието, ще доведе до протестен вот за кандидатите на по-малките партии и ще увеличи невалидните бюлетини. Според социалистите пък искането на реформаторите е популистко и затова не го подкрепят.
"Движение България на гражданите" намекна, че имало партии, които си държали държавните субсидии на влог в банка – визираха ГЕРБ. Отделни депутати от Бойко-Борисовата партия никак не харесват идеята да се намалява държавната помощ. Други са готови да преосмислят въпроса за отпускането й, ако се въведе задължително гласуване. Все пак припомнят, че големите партии имат и повече разходи. Колкото до милионите на влог – те не били проблем, защото политика се правела със средства, и те точно това правели. Гербери подметнаха още, че техните пари са чисти и не разчитат на суми под масата или на подаяния от бизнес кръгове.
Предложението на реформаторите напълно подкрепя и народният представител от "Българския демократичен център" Румен Йончев. Той обаче призова субсидията да отива при онези, които реално се занимават с политика. "Бизнесът с партийни субсидии стана атрактивен. Явяват се партии, за да си изкарат парите и после изчезват", посочи Йончев. По думите му оглавяваният от него Земеделски народен съюз плаща на месец най-малко 20 хил. лв. за клубовете си в страната и за персонал от седем-осем души. Йончев също смята, че ако бъде въведен задължителният вот, системата на субсидиране на формациите трябва да се промени.
