Поне до началото на юни Комисията за защита на конкуренцията ще продължи да се ръководи от Петко Николов, чийто мандат изтече още през септември миналата година. Причината за поредната отсрочка на смяната му са внесените през седмицата от реформаторите и ГЕРБ две отделни предложения за прекратяване на процедурата за избор на членове на регулатора и започването на нова. Така сега парламентарната икономическа комисия ще трябва в рамките на 30 дни да изготви новите правила за определянето на новия ръководен състав. След това те ще бъдат гласувани и в пленарната зала и едва тогава ще започнат новите номинации за постовете, изслушванията и одобряването им. Което няма как да се случи за по-малко от месец.
Защо обаче девет месеца не може да се смени ръководството на най-важното за икономиката на страната ведомство? Обикновено борбата за апетитни държавни постове у нас приключва бързо, като сред изобилието от мераклии се избира най-довереният на властта. Първоначално процедурата за КЗК също тръгна по този път – имаше политически пазарлъци, уговорени кандидатури и чак когато всичко бе уредено (в края на февруари), бе даден старт на надпреварата. Затова се очакваше всичко да мине гладко. Но след разрива на отношенията между премиера Бойко Борисов и лидера на ДСБ Радан Кънев единственият претендент за началническия пост – Росен Желязков, се отказа точно преди да започнат изслушванията. Последваха сериозни правни спорове дали въобще е възможно процедурата да продължи, след като в Закона за защита на конкуренцията ясно е записано, че председател и членове се избират анблок. Изясняването отне повече от месец и сега всичко ще започне отначало.
В действителност нищо няма да се получи без готов човек. А по всичко личи, че на този етап такъв няма. Жалкият опит на "герберите" да убедят отново Росен Желязков да поеме тази отговорност пропадна окончателно. Всички специалисти с необходимия опит и образование пък бягат като дявол от тамян от водещата позиция в КЗК, притеснени от върлуващата корупция в обществените поръчки и в икономиката като цяло, с която или трябва да се съобразяват и съответно да изгорят като бушони при нужда, или да се борят и да станат неудобни за тези, които са ги избрали. Залогът наистина е много голям – въпросният регулатор е най-важният фактор в икономическия живот у нас. С едно негово решение може да бъде съсипана почти всяка компания, като отговорност никой не може да му търси, защото по закон е напълно независим. Комисията има ключова роля и при провеждането на обществените поръчки и решенията й не се контролират дори от Брюксел.
