Няма съмнение, че предстоящата битка между новоучредената партия ДОСТ и старата ДПС ще бъде за електората. За двете формации той е един и същ и е ограничен. Изборните резултати на ДПС през годините сочат точно това – около 350 000-400 000 души. От Турция пък обикновено идват не повече от 50 000 гласа, максимум 70 000, сочат изчисленията на експертите. С други думи, войната между ДОСТ и ДПС ще се води на два фронта – в България, в смесените райони по-точно, и в южната ни съседка, в Истанбул, Бурса, Измир, където има компактни общности от наши изселници.
Според експресни социологически проучвания малко над една четвърт от привържениците на ДПС са декларирали, че ще гласуват за новата партия на Лютви Местан, което прави 2% от всички имащи право на глас. Като прибавим и това, че електоралният потенциал на ДОСТ е само в етническото поле, а възможности за разрастване към по-широки слоеве не се забелязват, то изводът е, че тази формация засега няма шанс да влезе в парламента, но ще намали резултата на ДПС с 2-3%, което всъщност радва много хора. С други думи, стартовите позиции на ДОСТ са скромни, тя определено има известно влияние върху традиционния електорат на Движението.
Експертите смятат, че предстоящите месеци ще бъдат посветени на опити от страна на ДОСТ да извоюва ниша. Така че въпросът опира до партийно строителство, подкрепа, финансиране и структури, а не до замерване на електоралното влияние. И именно тук Местан ще разчита на щедрата материална помощ и законни дарения от изселниците, от турската държава, както и от Главното мюфтийство. Известно е, че под опеката на религиозния отдел на турското външно министерство, Дианета, голяма част от имамите или са завършили извън България, или направо са пратени на служба тук. Те при всички случаи ще се опитат чрез религиозен натиск да „спечелят“ привърженици на Местановата партия. В този случай натискът ще бъде насочен не само към етническите турци мюсюлмани, но и към ромските махали. Второто, чрез което ще се въздейства, са парите – ще се купуват избиратели именно от бедните гета. Който пък не разбира от блага дума или не се продава, може да бъде притиснат по друг начин.
В тази борба за гласове не е без значение и фактът, че традиционният негативизъм спрямо ДПС в българското общество не намалява. Но въпреки огромните кривици на ДПС и превръщането й в корпорация за лична употреба през 26-те години от съществуването си тя не допусна нездравословно сближаване с Турция и намеса на турски дипломати или политици както в дейността на партията, така и във вътрешните работи на България. Докато с няколкочасовия си престой в турското посолство Местан натрапи впечатлението, че е представител на чуждите интереси у нас.
Изселническите организации в Турция са разпънати между ДПС и новата ДОСТ. Четиринадесет от тях подкрепят партията на Доган, но немалко застават и на страната на Местан. Председателят на Дружеството за подпомагане на българските изселници в Истанбул Неджиати Барлас неотдавна каза, че „почетният председател на ДПС Ахмед Доган не е направил нищо против турския президент Реджеп Ердоган и неговата „Партия на справедливостта и развитието“, а те се занимават с него“. Застъпвайки тази теза, Барлас допълни, че отстраняването на Лютви Местан вероятно се дължи на нежеланието на Доган ДПС да се разпадне. „Ахмед Доган е идеологът на партията, той е лидер и създател на партията и сега няма да я остави да се разпадне. Зад Местан също застават доста хора – от тези организации, които мислят успоредно с турското правителство", обясни ситуацията Барлас.
И гласовете от Турция обаче няма да стигнат на Местан да прескочи бариерата за влизане в Народното събрание така, както стана с партията на Касим Дал – Народна партия „Свобода и достойнство“ в коалиция с НДСВ през 2013 година.
На учредителната конференция на ДОСТ на 10 април стана ясно, че лидерът й Лютви Местан иска да я представи като основна и единствена алтернатива на ДПС и даде заявка, че ще воюва именно с тази формация.
Първо, Местан наблегна на евроатлантическата либерална насоченост на партията си, за да я противопостави на „проруската“ ДПС. И неколкократно повтори, че Турция е член на НАТО, затова няма нищо лошо България да се сближава с нея, всъщност естественото ни място било именно до държавата на Ердоган. Разбира се, лицемерно криейки се зад евроатлантизма и либерализма, той пропусна да спомене за репресиите на Ердоган спрямо кюрдите, липсата на свобода на словото, за разправата с инакомислещите, с което погазва всички демократични европейски ценности, развявани от Местан като знаме. Това поведение е странно, защото екслидерът на ДПС не е от вчера в политиката и знае, че когато се правиш, че не виждаш нещо, защото не ти изнася, не означава, че другите не го виждат и преценяват.
Второ, председателят на ДОСТ даде заявка, че ще се бори срещу корупцията и олигархията, застъпи се за съдебната реформа. Демек, той създава едно чисто, неопетнено и не страдащо от зависимости ДПС. Само че къде беше Местан до Нова година, на коя партия беше председател две години? И защо тогава не поведе борба срещу олигарсите и корупцията, а чак след като беше изхвърлен от „корпорацията“, т.е. вече не участва в далаверата. Едва ли някой би повярвал, че се е преродил за една нощ и че е прогледнал толкова късно.
Лидерът на ДОСТ за пореден път разкритикува предколедната реч на Доган, като я обяви за брутална и в защита на един „агресор“. Но прие благосклонно скандалната реплика на Семир Ялчън, заместник-председател на „Партията на националистическото действие“, която някои свързват със „Сивите вълци“. Ялчън поздрави делегатите, предимно етнически турци и малцина роми, с думите: „Където и да се говори турски език, за нас това място е част от нашата родина.“ Като добавим, че там присъстваше и отдавна вече дразнещият турски посланик Сюлейман Гьокче, забрадената и облечена в тъмна плътна дреха заместник-председателка на „Партията на справедливостта и развитието“ на Ердоган – Фатма Бетюн Сеянкайъ, която носеше хабер от турския премиер Ахмет Давутоглу (автор на доктрината на новия османизъм), и фактът, че на форума почти не се чуваше българска реч, човек остава с впечатлението, че се учредява филиал на турска партия, а не българска такава. Ден след форума, вместо да се извини на българските граждани за нахалството на госта си Ялчън, Местан се опита да замаже положението, като го оправдае и обясни, че всъщност нищо лошо не бил казал.
Показателно за форума беше и отсъствието на представители на български политически формации. Де факто, ДОСТ още с учредяването си изпадна в изолация. Местан направи реверанс към десните партии и по-точно към ДСБ, но хората на Радан Кънев са предпазливи.
"С 20-те си години в активната политика Местан е един от основните отговорни за случващото се в българската политика, за пряката власт на мафията в българската политика", каза преди време по негов адрес Кънев.
Местан подаде ръка и на ГЕРБ, но Борисов няма да я приеме – поне не явно, защото ясно съзнава опасностите и негативизма в обществото от близост с една партия с водач, който не крие зависимостта си от Ердоган и турската държава. Местан не спомена БСП, но социалистите едва ли изгарят от желание да имат нещо общо с откровено протурска партия, чийто лидер събори правителството на Орешарски, докато водеше ДПС.
Според някои наблюдатели Лютви Местан се е препънал още на прага на самостоятелната си политическа кариера със стремежа си да се хареса на Ердоган и така да си гарантира няколко хиляди гласа за следващите избори. Той обаче рискува за дълго да остане в изолация на българската политическа сцена. А също така и неприет от етническите българи, които инстинктивно са подозрителни към всичко, което идва от Турция или е свързано с нея. Така че ДОСТ може да се окаже поредната еднодневка на родната политическа сцена.
