Лекарствени маневри за 60 млн. лева

Лекарства

Шумотевицата около служебния рамков договор, новата здравна карта, пръстовият идентификатор и протестите на медиците оставиха на заден план промените, които се подготвят в лекарствения сектор. Таванът за доплащане на хапчетата от страна на пациентите бе отложен за септември, но казусите с договаряне на отстъпки, въвеждането на прогенерична политика, схемата на изписване на илачите и паралелния износ едва ли скоро ще излязат от здравния радар. Публичните средства, отделяни за лекарства, гонят 1 млрд. лв., бюджетът на здравната каса „се задъхва“, тъй като нови и нови иновативни, но скъпи терапии, постоянно влизат в Позитивния лекарствен списък. Затова предизвикателството да се намалят харчовете за медикаменти на фонда, но в същото време да се увеличи терапевтичният ефект от употребата им за пациентите ще бъде едно от най-трудните за здравния министър д-р Петър Москов и екипа му.

Голяма част от последните лекарствени „маневри“ на здравното ведомство са дискусионни или най-малкото се нуждаят от доработка, за да функционират адекватно. Но платформата за централизирани електронни търгове за лекарства със сигурност ще е сред най-добрите попадения на Москов, стига идеята да не бъде опорочена от корпоративни интереси.

Под мотото „да либерализираме лекарствения пазар“ през 2010-а колективните поръчки на медикаменти, които правеха болниците, бяха отменени и здравните заведения получиха свободата сами да договарят доставките си. В резултат се получиха драстични разлики в цените, като за един и същ медикамент някои клиники плащаха до пет пъти повече от други. Като правило дистрибуторите „извиваха ръцете“ предимно на малките болници, които правеха заявки на дребно, а останаха и съмнения, че някои болнични управи „играят“ с доставчиците и умишлено завишават цените на пратките с хапчета.

Първите електронни търгове ще тръгнат до два месеца. Засега заявка за участие са направили 150 лечебници, сред които има и частни. Процедурата ще се провежда на две нива. Регистрираните в системата болници ще подават заявка за необходимите им количества лекарства за 12 месеца, като първоначално квотите им ще са същите, както предишната година. Софтуерът ще събере отделните заявки и на тази база Министерството на здравеопазването ще обявява голям публичен търг. Доставчиците (около 300 регистрирани в лекарствената агенция) също ще се включват в платформата, но няма да знаят името на клиниките, които ще купуват. Те обаче ще виждат коя е най-ниската до момента предложена цена за всяко отделно лекарство, за да могат да извадят конкурентна оферта. Веднъж годишно министерството ще избира тримата доставчици или производителя с най-ниските цени за дадения медикамент. Оттам нататък „думата имат“ болниците, които ще правят обществени минипоръчки между трите класирали се фирми, за да се опитат да смъкнат още повече от цената. Според заместник-министъра на здравеопазването Бойко Пенков това ще са бързи тридневни процедури, които ще дадат възможност за гъвкави действия на болничните управи. Много важна гаранция за феърплей е, че хапчетата ще се взимат по международното им непатентно наименование INN, а не с търговската марка, което би трябвало да елиминира негласните обвързаности с определени производители.

Естествено, и в този случай могат да се появят вратички за заобикаляне на правилата, ако продавачите предварително се договорят помежду си. Според подуправителката на здравната каса Иванка Кръстева при въпросния модел възможността за картелно споразумение е минимална, тъй като субектите, които участват в процеса на договаряне, са ясни, открити и общодостъпни. Министерството е договаряща страна, лечебните заведения, които са възложители, фигурират в регистър по болничния закон, а участващите търговци фигурират в съответния регистър в ИАЛ.

„Тази откритост и възможността за публичен достъп до цялата информация през цялото време на договорния процес са бариера пред образуването на картел“, каза Кръстева. И може би е права за медикаментите, при които има голяма пазарна конкуренция. Но при тези, където се предлагат максимум 2-3 продукта, съвсем не е изключено (не)гласното споразумение. Отсега трябва да се помисли и как ще се процедира, ако никой не подаде оферта по дадена позиция.

Тръгне ли всичко по план, очакванията на експертите са централизираните електронни търгове да доведат до икономии на разходите на болниците за лекарства в размер на 5 до 20 процента. При положение че за 2015-а касата е похарчила към 300 млн. лв. за медикаменти в клиниките, огромната част от които в онкологията, може да бъдат спестени между 15 и 60 млн. лева. Към момента задълженията на здравните заведения за лекарства са към 120 млн. лв., близо половината от които са просрочени. Това значи, че при идеалния сценарий за две години болниците у нас могат да се отърват поне от тези дългове. Спестените пари пък ще може да бъдат пренасочени за инвестиране в други проекти от приоритетно значение.

В близко бъдеще в системата ще бъдат включени и медицинските изделия, където резервите също са за десетки милиони левове. И здравното ведомство е добре да следва именно тази линия – здрав контрол над средствата чрез организация и технологии, а не с административно налагане на недомислени законови поправки.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст