Съвсем скоро България може да осъмне с ново облагане на хазарта, като се замени сегашният 15-процентов данък (такса) върху приходите с 50% данък върху печалбата. Това ни подшушна източник от Министерството на финансите, пожелал анонимност.
Министерството е изготвило нов проектозакон за облагане на хазарта плюс специална концепция към него, но е засекретило и двата документа и не желае да ги представи пред обществеността. Държавната комисия по хазарта също отказа коментар. Оттам казаха, че нямат представа за какви промени иде реч.
Смисълът на промяната е да изправи една кривица в облагането на този сектор. В момента хазартът е единствената дейност в България, при която се облага оборотът, т.е. приходите, а не крайният резултат – печалбата, която е разлика между приходите и разходите. Този невинен процент – 15% върху проходите, се равнява на 75% данък печалба. Това припомни Дарин Матев, един от авторите на закона, влязъл в сила от началото на 2015 година. Той акцентира също, че е настоявал за 50% данък печалба за хазарта, но депутатите са извъртели така нещата, че се е получил цитираният парадокс. Според Матев, ако тази корекция наистина стане факт, бизнесът ще изсветлее и приходите в хазната от него ще се удвоят. Той припомни още, че през годините до 2014 г. приходите от хазарта в бюджета са надхвърляли 120 млн. лв. годишно, а след влизането в сила на новия закон са паднали значително, въпреки че за облагане е бил впримчен и онлайн хазартът.
Преди година и половина в Закона за хазарта беше записано, че до 28 февруари 2015 г. правителството трябва да разработи "концепция за облагането на хазартните игри, придружена с оценка за въздействието" и да внесе в Народното събрание необходимите законодателни промени. Проверихме дали това законово изискване е изпълнено. От финансовото ведомство отговориха на "БАНКЕРЪ", че са изготвили и концепция, и проектозакон, но те до момента не са придвижени.
“Не можем да предоставим документите, защото те са служебна информация, “свързани са с оперативната подготовка на актовете на органите и нямат самостоятелно значение.”
От пресслужбата на "Раковски" 102 ни насочиха към публичните изяви на финансовия министър. В средата на март тази година Владислав Горанов леко е открехнал завесата по въпроса в отговор на парламентарен въпрос на депутата от БСП Георги Свиленски. От думите му стана ясно, че в разработената концепция е предложен нов режим на облагане на хазартната дейност у нас.
"Хазартните игри ще се облагат с данък върху хазартните игри, а хазартната дейност – с корпоративен данък и заплащане на лицензионни такси (първоначална такса за издаване на лиценз и годишна лицензионна такса за поддържането му)", посочи тогава Горанов. Подготвен е и проект на Закон за данъците върху хазартните игри.
"Предложеният режим на облагане на хазартната дейност има за цел намаляване на дела на нелегалната хазартна дейност и увеличаване на бюджетните приходи, като едновременно с това е съобразен с основните принципи на ефективност на данъчната система – неутралност, равнопоставеност, справедливост при облагане, прозрачност и разбираемост за икономическите оператори, организатори на хазартни игри", твърди министърът, но не казва защо новият режим не е придвижен.
Защо промяната отдавна е назряла?
Защото плановете за скок на приходите от хазарт напълно се провалиха още в годината на изковаване на новия закон – 2014 г., а и през следващата 2015-а.
Постъпленията спаднаха с 20 млн. лв. след "осветляването" на онлайн залаганията. От тази година НАП отговаря само за събирането на данъка от игралните автомати и казината, а Държавната комисия по хазарта (ДКХ) отговаря за събирането на таксите за всички останали видове хазартни игри.
Общата равносметка показва, че със съвместни усилия НАП и ДКХ са успели да съберат близо 110 млн. лева. За сравнение, постъпленията от данъка върху хазарта през 2013 г., преди промените в закона, са 129.6 млн. лева.
Облагането на хазарта у нас драстично се промени с легализирането на онлайн залаганията в началото на 2014 година. Тогава се прие традиционният хазарт да се облага доста по-солено в сравнение с онлайн залаганията, като аргументът беше, че така ще се привлекат големи международни инвеститори в електронните "игри на щастието".
Ето защо в закона бе записано, че за традиционния хазарт – тото, лото игри, залагания върху резултати от спортни състезания и др., се събира държавна такса в размер на 15% върху направените залози, т.е. върху оборота. За онлайн залаганията пък се събира двукомпонентна държавна такса. Тя се състои от еднократна удръжка от 100 000 лв. и променлива част в размер на 20% върху разликата между получените залози и изплатените печалби.
Да припомним, че както вече писахме, пропуск в закона е струвал на хазната 30 млн. лева. Оказа се, че с промените от 2014 г. депутатите са забравили да въведат данък върху бингото и лотариите, които цяла година не се отчитаха в хазната. В резултат лотариите на бизнесмена Васил Божков "Националната лотария" и "Лотария България" си спестиха към 30 млн. лева.
От началото на 2015 г. бингото и лотарията вече се облагат в зависимост от това дали са в традиционен или онлайн формат. Хазартните оператори плащат и корпоративен данък за другите си дейности извън самия хазарт. Телефонният хазарт се облага с корпоративен данък в размер на 15% върху увеличението на телефонната услуга. Данъкът върху игралните автомати и казината пък представлява фиксирани суми на тримесечие.
Данъчната отстъпка за онлайн хазарта обаче не даде очаквания ефект. За повече от две години бяха издадени едва 10 онлайн лиценза, от които само четири са на чужди компании. През 2014 г. Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е събрала от онлайн залагания скромните 2.7 млн. лв., а през 2015 г. – 6.2 млн. лв., сочат данните на ведомството. За сравнение от традиционния хазарт през 2014 г. в ДКХ са влезли 53.6 млн. лв., а през 2015 г. – 88.4 млн. лева.
