Ние като водеща управляваща сила трябва да даваме пример – да реагираме и при най-малкото съмнение за корупция.
В управлението на ГЕРБ винаги предложенията се подлагат на дискусии и се вземат предвид аргументите на всички засегнати страни.
Г-н Главчев, прави ли Ви впечатление, че зачестиха протестите, което означава, че управлението засяга интересите на различни групи и браншове. Може ли отново протести да свалят ГЕРБ от властта преждевременно?
– Нормално е да има протести по различни теми в едно демократично общество, където отделни групи могат да се почувстват засегнати от едно или друго решение. Това не означава, че едно управление трябва да бъде заложник за всяко свое действие или решение. Но не може да сменяме посоката при всеки протест, който е изконно демократично право в гражданското общество. В този смисъл, не, не ме притесняват протестите, напротив, те показват, че узряваме като демократично гражданско общество. Не мисля, че са индикатор за проблеми в управлението. Там, където преценим, че има какво допълнително да се направи или да се промени, се вслушваме винаги и коригираме нещата, премиерът Борисов винаги е бил диалогичен в това отношение.
Преди две седмици премиерът заплаши, че няма да има милост към никого, когото „докопа”. Случилото се във Фонда за лечение на деца и Столичната община в изпълнение на тази закана ли е? Гърмят свои, както се казва.
– Премиерът не е казал нищо ново. Той винаги е следвал тази максима и е показвал, че правилата и законите важат за всички – както за хора от ГЕРБ, така и за всички останали. Дори, напротив, ние като водеща управляваща сила трябва да даваме пример и да ликвидираме и най-малкото съмнение за корупция. Така че случващото се и във фонда, и в общината е отражение на нашата последователна от няколко години политика – да се опитваме да изкореняваме проявите на корупция.
Много е неприятно това, на което сме свидетели, особено когато става въпрос за нарушения, свързани с помощ на деца, но ще бъдем безмилостни към всякакви прояви на съмнително корупционно управление или решения. В такива случаи няма значение кой от коя партия и откъде е, след като има доказани нарушения, има законов ред, по който всеки да отговаря. Позволете да наблегна на „доказани“, за което има компетентни органи.
Има ли напрежение между парламентарната група на ГЕРБ и премиера? Той поиска оставката на депутатката Ирена Коцева, групата застана зад нея, но тя все пак я подаде.
– Това са нормални неща в една структура. Няма напрежение между премиера Бойко Борисов и групата на ГЕРБ. Напротив, парламентарната група подпомага решенията му и гласуването в парламента ясно показва това. Премиерът и излъчените от него министри имат подкрепа от ГЕРБ за своите политики. Този пример, който Вие давате, онагледява нормални отношения в една партия – председателят на ГЕРБ и в качеството си на най-висш представител на изпълнителната власт да поиска оставка, а групата да защити свой колега. Друг е въпросът съвестта на депутатите какво им диктува в такива случаи, защото подобни въпроси имат и морална страна.
А защо се получава така, че премиерът трябва да идва да гаси пожари в Народното събрание? Как си обяснявате, че текстове от Изборния кодекс, приети от правната комисия, в залата се преобръщат на 180 градуса и предизвикват скандали? Коалиция на орел, рак и щука ли е – всяка партия за своите интереси?
– Премиерът регулярно идва в Народното събрание и извън случаите на парламентарен контрол. Това е негово право. Направило ми е впечатление, че в това отношение няма угодия – критикуват го журналистите, когато не идва, сега пък, че идва. Посещава събранието, когато прецени, че има нужда, не „гаси пожари“. Още веднъж ще кажа, че предложенията, които се правят по такъв важен документ, какъвто е Изборният кодекс, подлежат на обсъждане от всеки от коалиционните партньори, който желае, до тогава, докато не се изчистят всички спорни текстове. Това са нормални неща, така се работи в коалиция – въпросите подлежат на дискусия до намиране на балансирано решение. Няма как всички партии, които имат все пак различни идеи и платформи, да сме единомишленици по всички въпроси и веднага. Работата в коалиционен формат предполага повече обсъждания, нормално е да се случват така нещата.
Ще мине ли при втория опит антикорупционният закон на вицепремиера Меглена Кунева?
– Предполагам, че колегите ще вземат предвид важността му и че това да го приемем е добър знак както у нас, така и пред европейските ни партньори. Законът засяга важни въпроси и е хубаво да покажем, че сме единни при гласуването му.
Много анализатори казват, че въпреки уверенията на премиера, въздухът трепери. Вървим ли към предсрочни избори?
– Не смятам, че в момента този въпрос стои на дневен ред, има много по-наболели проблеми да се решават, а предсрочни избори биха застрашили постигнатата с цената на много усилия стабилизация на страната. Ние от ГЕРБ не се страхуваме от избори, защото досега винаги сме се явявали самостоятелно и сме ги печелили, но въпросът към момента не е актуален за нас.
Какви цели преследва според Вас предложението на финансовия министър Владислав Горанов да се посегне на индивидуалните партиди на хората за втора пенсия и те да бъдат сложени в един общ пул?
– Не бих искал да влизам в ролята на говорител на финансовия министър, мога да обясня каква логика виждам в подобно, все още дискусионно предложение, засягащо втория стълб на задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Доходността от пенсионните фондове се очаква да е по-ниска от планираната и може да се окаже, че по много от партидите на хората за пенсия няма да има достатъчно средства за изплащане.
По последни данни средната сума, натрупана по индивидуалните партиди на осигурените в универсалните пенсионни фондове, е към 2000 лева. Това предполага или съвсем малка пенсия, или много кратък период на изплащане. Така че това предложение на финансовия министър цели да се защитят интересите на бъдещите пенсионери и техните доходи. В момента тече обществено обсъждане на идеите, заслужава си да се обърне внимание на аргументите, за да се стигне до най-правилните промени в осигурителния модел. Доколкото съм запознат, идеята на промените в Кодекса за социално осигуряване е да има по-строги регулации и повече контрол върху функционирането на частните пенсионни фондове, но и осигуряването на повече възможности за инвестиции.
Смисълът на формирането на обща сметка, в която се прехвърлят средствата на осигурените лица при пенсиониране и от която се изплащат пенсиите им, е да бъдат споделени рисковете, които идват от надживяване или от инвестиционна дейност между всички участници в пула. Това, от една страна, позволява да бъдат гарантирани както пожизненият характер, така и размерът на пенсионното плащане на всеки пенсионер, независимо от случаите на дългосрочно получавани пенсии или на неблагоприятни инвестиционни резултати. Това е записано в мотивите на предложението на финансовото министерство.
Не може да не се отбележи обаче и че новото правило, ако бъде прието, няма да позволява пенсията да се изплаща от индивидуалната партида и при смърт на пенсионера остатъкът от средствата от нея да се изплатят на наследниците му. С проекта се въвежда и възможността за инвестиране в нови финансови инструменти като дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от международни финансови институции. Освен това се изисква пенсионноосигурителното дружество да разполага с надеждна система за управление, която да осигурява добро управление на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване. Така че има предложения, има място и за дискусии, това е смисълът на общественото обсъждане, което тече по тези теми в момента.
За тази идея на финансовия министър обаче не знае социалният. Защо продължава тази практика на липса на диалог между коалиционните партньори? Виждаме, че това създава напрежение и в парламента.
– Не смятам, че такава практика има, напротив няма нищо, което да не е сведено до обществено знание и подложено на широка обществена дискусия. Финансовият министър има право да направи предложения от името на министерството си и да ги обяви, за да може и останалите да се запознаят с тях. Не смятам, че нещо е направено, без да е съгласувано. Напротив, в управлението на ГЕРБ винаги предложенията се подлагат на дискусии и се вземат предвид всякакви аргументи на всички засегнати страни.
Другото спорно решение на Горанов е „данък уикенд“, за който се твърди, че сме учудили света. Спорните решения не довеждат ли до обратен ефект?
– Не мисля, че с това „сме учудили света“. Напротив, в целия Европейски съюз и в нашето законодателство, разбира се, използването на активи за лични цели не позволява използването на данъчен кредит. Въпрос на преценка и методология е по какъв начин ще се осъществява контролът върху тази част от Закона за ДДС. Смятам, че се дава ясен и точен ред по какъв начин данъчните служители да регулират тези процеси, без да създават допълнителни ангажименти, несъществуващи досега за бизнеса.
Димитър Главчев е роден на 15 август 1963 г. в София. Завършил е УНСС, специалност "Счетоводство и контрол". Магистър е по международни икономически отношения. Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор. Депутат в 41-ото, 42-ото и 43-ото Народно събрание. Член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
