Златото се изкачи над 1300 щ. долара за тройунция в началото на седмицата (за първи път от януари 2015-а насам). Тласнаха го спекулациите, че централните банки от САЩ до Европа и Япония ще запазят лихвите си ниски. Това стимулира търсенето на метала, който се отплаща щедро на притежателите си единствено чрез ръста на цените.
Златото е поскъпнало с 22% от началото на 2016-а до края на април. А индексът на "Блумбърг", който следи котировките на скъпоценните метали, е скочил с 23% през същия период – най-мощният му ръст за начало на годината през последното десетилетие. Непосредствено преди Гергьовден котировките на златните фючърсни контракти с доставка през юни се колебаеха около 1290 щ. долара за тройунция, след като на 2 май отскочиха до 1306 щ. долара за тройунция – най-високата цена от 22 януари 2015-а насам.
Оттук нататък темпото на златния подем ще се определя от пет фактора. Първият е Федералният резерв и решението му колко пъти да повиши щатските лихви и дали изобщо да го направи. По-ниските лихвени проценти са благоприятни за сделките със скъпоценните суровини, защото ги правят по-конкурентни на носещите лихвени приходи активи. Вторият е щатският долар, чиято слабост е традиционно добра новина за благородните метали. Третият е търсенето на инвеститорите, чийто интерес към търгуваните на борсите фондове, свързани със златото, расте от началото на годината с най-високата скорост от 2009-а насам. Четвъртият са най-големите потребители на жълтия метал – Китай и Индия. А петият е непредсказуемият…"Брексит". Ако той се случи, е възможно парите да се пренасочат към златото като вид спасително убежище редом с швейцарския франк.
