Никой не иска „БДЖ Товарни превози“

"ЖПСтрой" АД инвестира близо 25 млн. лева в закупуването на високоефективно съвременно оборудване за изграждане и ремонт на железен път  от водещия австрийски производител " Plasser&Theurer " . Антон Гинев - зом. мин. на транспортаинж. Васил Василев - дир. ИА "ЖА" Милчо Ламбрев - ген. дир. на ДП "НКЖИ" влак вагони

Никой не иска да купи "БДЖ – Товарни превози". Това признание направи транспортният министър Ивайло Московски през седмицата след среща с ръководството на "Холдинг БДЖ" ЕАД и със синдикатите в него. Самият той е бил уведомен за това с писмо от Агенцията за приватизация, която движеше процедурата за раздържавяване на дружеството.  Продажбата на 100% от капитала на товарния жп превозвач е най-големият проект, по който работи през тази година агенцията, ръководена от Емил Караниколов. Определен бе оценителски екип да изготви анализ на правното състояние и оценка на активите му.  Очакваше се приходите от приватизацията на дъщерното дружество да спомогнат за решаване на проблема със свръхзадлъжнялостта на "Холдинг БДЖ" ЕАД.

Сега остава агенцията и правителството да решат дали ще продължат процедурата, или не. Синдикатите са категорично против приватизация и държат на програма за оздравяване на държавната фирма, така че тя да може да се конкурира с останалите осем такива частни дружества. И явно ще се върви в тази посока.

В случая има няколко съображения. На кого е нужно да купува "БДЖ – Товарни превози", след като всеки може да създаде дружество и да работи в сектора? Всички конкуренти са по-малки и по-мобилни и са започнали на чисто. А върху държавния жп превозвач тегнат натрупани през годините задължения, които ще се прехвърлят върху евентуалния купувач.

Колкото по-бързо се излезе от омагьосания кръг, толкова по-добре. Смешното е, че от бавенето на продажбата страда преди всичко проблемното дружество – "БДЖ – Товарни превози". Никой не сключва дългосрочни договори с компанията и тя губи много товари и приходи. Иначе още преди да е обявен сегашният търг, транспортното министерство обяви, че има и "План Б" – ако не се появи купувач, ще започне преструктурирането на дружеството, което означава съкращение на персонал и разпродажба на активи. Но дори и този вариант е за предпочитане пред ликвидацията.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров постави и най-логичния въпрос: Има ли държавата интерес от развитие на железопътния транспорт у нас? Тя продължава да дотира чуждестранните автопревозвачи за сметка на "БДЖ – Товарни превози". Идеята за превоз на ТИР-овете с железницата, а не на колела, отдавна умря. Сега усилено се строят магистрали, а преминаващите по тях автомобили плащат винетка по 10 евро, докато в съседните страни тя е 60-70 евро. Така останалите ни видове транспорт стават неатрактивни. Защо да купуват БДЖ тогава? Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" се съгласи с колегата си. Липсва всякаква стратегия за жп транспорта, а от години целенасочено се извършва погром на сектора. А навсякъде по света железницата е гръбанакът на икономиката, като най-евтин и екологичен транспорт.

В лошата новина, че няма да има приватизация, има и добра новина, пошегува се Манолов. Категоричното заявление, че "БДЖ – Товарни превози" остава държавно, ще позволи разширяването на мерките по оздравяване и стабилизиране на дъщерното дружество, обяви Владимир Владимиров, изпълнителен директор на компанията майка. Според него не е необходимо външно финансиране, за да бъде реформирано дружеството. То трябва да намали загубата си, за да излезе на нула или на положителен финансов резултат.

Планът за оздравяване вече се прилага и въпреки спада на приходите и обема на превозените товари загубата се е свила и през първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 1.2 млн. лв. при 5.4 млн. лв. през същия период на миналата година. Пернишките мини на бизнесмена Христо Ковачки са най-големият клиент на железницата с дял от около 1/3 от превозите, но в същото време пернишката "Ти Би Ел" на същия Ковачки продължава да е най-големият длъжник на железниците с неразплатени към края на март 5.7 млн. лева.

Дълговете на "БДЖ – Товарни превози" за тримесечието възлизат на 95 млн. лв., като са намалели с 16 млн. лв. спрямо март миналата година. Най-големият борч, който е краткосрочен, е в размер на 57 млн. лв. към Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

Ако няма да има раздържавяване, товарните и пътническите превози могат да оптимизират дейността си, като изведат ремонтите в отделно предприятие, което може да стане в рамките на година, очерта Владимир Владимиров една от мерките за оздравяване. Така двете фирми ще се съсредоточат върху основната си дейност.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст