„Не мисля, че моделът на проучвания и производство в Северна Америка е икономически оправдан и не мисля, че беше наистина икономически оправдан дори при цени от 80 или 100 долара за барел“, казва Джим Чанос, основател и президент на Kynikos Associates, в интервю за Bloomberg TV в четвъртък. „А със сигурност не е при цени от 45 долара“.
Макар че затруднените компании може и да не намерят спасение при цена на петрола от 45 долара, някои от най-добрите оператори ще станат печеливши при 50 долара, казва Субаш Чандра, анализатор в Guggenheim Securities в Ню Йорк. Компаниите, които най-добре могат да се възползват от това, ще бъдат тези със собственост в полето Bakken в Северна Дакота или в Permian в Тексас, сочи investor.bg.
„Ако петролът струва 50 долара, средствата ще нараснат драматично“, казва Чандра. „Но ще се появи проблем, ако те се увеличат толкова много, че компаниите за услуги решат да повишат цените и да вземат своя дял от тях, или ако производството реагира на това толкова бързо, че петролът не успее да се задържи на 50 долара“.
Макар че някои от най-добрите оператори в най-плодовитите полета могат да се похвалят, че постигат баланс дори при 35 долара, това включва само цената на сондажа, казва Спенсър Кътър, кредитен анализатор в Bloomberg Intelligence. Разходите като режийни, заплати, данъци и лихви лесно могат да увеличат нуждите с още 10-15 долара за барел, казва той.
„Краткият отговор е, че 45 долара за барел не спасява никого“, допълва Кътър. „Всеки, който може да фалира при 30 долара, може да фалира и при 45 долара. Петролът трябва устойчиво да достигне цени от 60-65 долара за барел, преди да отчетем реален обрат на рентабилността в сектора“.
