Няма училище за добри банкери Гордея се със сделката на Societe Generale за „Експресбанк“

клм

Сашо Чакалски е завършил Френската езикова гимназия, както и икономика във Висшия икономически институт – София. Специализирал е във Франция, САЩ, Япония и Люксембург. Бивш дипломат в мисията ни в Париж. Работил е за Societe Generale – Лондон, а след това като директор в Societe Generale – България, и Българската банка за развитие. Сега е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Общинска банка. Женен, с едно дете.

 

Г-н Чакалски, тежък ли е пътят от Френската езикова гимназия до висшия банков мениджмънт?

– Това е по-скоро един естествен път – от Френската гимназия към една голяма френска банка като Societe Generale и впоследствие към българските банки. Не беше лесно, но много интересно. Със съдействието на френските партньори, с които работихме, този път бе насочен в правилната посока. Всичко, което научих за банковото дело, идва от Societe Generale. Преди да вляза в ръководния екип на българския клон, бях на обучения в структурите на банката в Турция, в Румъния и в Сърбия.

Специализирали сте във Франция, САЩ, Япония и Люксембург. Кое е най-важното, с което разширихте мирогледа си по време на тези обучения?

– Научих, че има различни видове банки и търговските банки не са единствените, които работят за страната. Една държава успява във финансовата сфера само ако има система, която подпомага развитието на всички сектори. Банките за развитие бяха нещо странно за мен, но видях че в Япония или в САЩ – въпреки либералните тенденции в икономиките, те играят огромна роля. Разбира се, между тези банкови системи има и разлики. В Люксембург наблягаха на търговското банкиране, тъй като голяма част от брутния вътрешен продукт на страната идва от финансовата сфера. Във Франция Societe Generale имаше много стройна система за обучение на кадри. Част от заемащите ръководни позиции дори нямаха висше образование, а бяха завършили в школата на банката. В Япония отидох по покана на DBJ, която по-късно претърпя трансформация, така че да подпомага приоритетите в местната икономика.

Професионалната Ви кариера започва от лондонската Societe Generale, как попаднахте там?

– Получих предложение от Societe Generale и започнах като служител в Лондон с ясното съзнание, че те се подготвят за експанзия в Източна Европа, като в повечето държави бяха открити клонове. След това с двама колеги открихме и българския филиал. Преди това в Париж работех като дипломат от "новата вълна" след 1992 г. и получих оферта от Societe Generale, която не можех да откажа. Но никъде няма училище за банкери – завършваш финансово, икономическо или дори техническо образование и след това започваш да работиш и да учиш на място.

Кога Ви е било най-трудно и кога сте изпитали най-голямо удовлетворение в досегашната си професионална кариера?

– Най-голямо удовлетворение ни донесе сделката на Societe Generale за "Експресбанк". Мога спокойно да кажа, че ако не бяхме двамата с Робер Франк, сега "Експресбанк" щеше да има друг председател на управителния съвет и други директори, тъй като сделката нямаше да се случи. Заслугата ми бе призна и от самия Робер на награждаването "Банкер на годината" през 1999-а. Може да проверите в броя на "БАНКЕРЪ" от 12.12.1999 г., където той ми благодари за това, че съм го накарал да изпрати до централния офис в Париж предложение за покупка на българска банка.

По това време министър на икономиката и вицепремиер бе Александър Божков, с който по стечение на обстоятелствата бяхме и близки приятели. Когато с Робер Франк убедихме Societe Generale да купи "Експресбанк", Божков ми каза, че това няма как да стане, тъй като седмица по-рано банката била обещана на американската инвестиционна компания Regent Pacific. Уверих го, че Societe Generale е стратегически инвеститор, който освен нови работни места ще внесе в България и една различна банкова култура. Божков се съгласи с доводите ми и обеща, че ще предложи на Regent Pacific да купят "Хеброс", както и стана. Александър Божков беше широко скроен човек, живял дълго време в чужбина. Но тази случка е известна на малцина, тъй като историята се пише от този, който държи писалката.

Миналото трябва да се знае, защото който владее миналото, владее настоящето, съответно и бъдещето.

– Най-трудно може би беше, когато трябваше да се преструктурира Общинска банка. Смятам, че с усилията на целия колектив успяхме да направим една финансова институция, която отговаря на добрите банкови практики и е в крак с международните изисквания. Председателят на Европейската асоциация на публичните банки Марсел Рой, който гостува за 20-годишнината на Общинска банка, даде много висока оценка за работата ни, като отбеляза, че покриваме европейските стандарти.

Кои са най-важните качества за един банкер?

– В банковото дело е много важно да се намери мярата, особено в професията на търговските банкери. Те трябва да са хора, които знаят как да те убедят, че можеш да им повериш парите си. Да търсят баланса.

Каква е ролята на франкофонията в живота Ви?

– Целият ми живот малко или много е свързан с франкофонията и Франция.

Не е тайна, че съм франкофил и еврофил, въпреки че много уважавам САЩ и начина, по който се прави бизнес там.

Но корените на съвременната европейска цивилизация са във Франция. Всички банкери познават Societe Generale и историята й в България, но малцина знаят, че има две поколения българи, които са работили във френската банка. Такъв е моят случай. След като завърши в САЩ, дъщеря ми ме последва. Тя имаше предложения от няколко големи инвестиционни банки, сред които и Lehman Brothers, но предпочете Societe Generale. Времето показа, че е взела правилното решение.

Вие сте едно от лицата на кампанията за финансова грамотност в училищата на Столичната община. С какво тази дисциплина би била полезна на учениците?

– Тази програма е инициатива на Общинска банка като част от нашата програма за корпоративна финансова отговорност. Смятаме, че банките са много важни участници в икономическите процеси, а напоследък сме свидетели на доста негативен имидж както на банките, така и на застрахователните и инвестиционните дружества. Затова младите хора трябва да получават  финансова култура, която от една страна ще им помага да управляват по-добре парите си, а от друга – ще им даде правилна представа за ролята и функциите на финансовите институции, за да разберат, че ние сме техни приятели, а не врагове. Това е съвместна инициатива със Столична община, в която участва заместник-кметът по финансите Дончо Барбалов. Той например им обясни, че да си направиш личен бюджет, за да си купиш таблет, и да направиш бюджета на София, няма разлика – освен в мащаба. Учениците го възприемат много позитивно, девет- и дсесетгодишните са чудесно подготвени, знаят какво е дебитна и кредитна карта, кои са валутите на държавите, какво е натурална размяна… За мен финансовата култура на малките деца бе истинско откритие.

Имате диплома от Италианската асоциация на професионалните сомелиери, член сте и на управителния съвет на Европейския рицарски орден на виното. Откога датира интересът Ви към тази напитка и кое е най-доброто вино, което сте опитвали? Имате ли собствена колекция?

– Интересът ми се появи по времето, когато бях дипломат в Париж. Тогава представлявах България в Международната организация по лозата и виното. Там срещнах много хора, които са свързали целия си живот във него, истински енциклопедии за вината и сортовете от целия свят. Помагах и на българските енолози да създадат връзки с френските си колеги. Посетил съм най-добрите региони в Бордо, Бургундия, Лоара…

Във Франция човек научава две много важни неща – първото от тях е, че цял свят може да ни сваля шапка за хубавите вина, които правим, а второто, че никога няма да можем да правим вина като техните.

– Когато отидете на светска вечеря във Франция, един от начините за "разчупване на ледовете" е какво вино харесвате – дали сте "тип Бордо" или "тип Бургундия". В България преобладава виното "тип Бордо" – каберне совиньонът и мерлото са класически френски сортове, които у нас са намерили втората си родина. Бургундското пък достига по-големи висоти в цените.

Колекционирам вина, но смятам, че те трябва да се пият с приятели, защото удоволствието трябва да е споделено. Вината имат жизнен цикъл и би било жалко да ги похабим, а и съхранението им е страшно трудно.

– Дипломата си получих от Джузепе Вакарили, признат за най-добрият сомелиер в света за 1993 година.  Виното има хиляди нюанси и аромати. В град Серед в Южна Франция ни показаха най-добрите бъчварни. Там усетих аромата на дъбовия материал, изпечен в различна степен, впоследствие се научих да го откривам в самото вино.

Имате ли хобита, какви книги четете?

– Напоследък гледам документални филми, чета исторически документални книги и автобиографии. Заинтересува ме един пътепис на българин, посетил Рим през 1912-а. Той описва впечатленията си и за мен бе много интересно да ги сравня с моите, тъй като последната Коледа бях там. Оказа се, че за сто години градът се е променил много малко. Сред фаворитите ми е и книгата "България и Княз Бисмарк", която наскоро ми подари акад. Константин Косев. Тази документална книга обърна представите ми за много исторически събития на Балканите и най-вече за ролята на Германия и на Бисмарк в създаването на Третата българска държава. От нея можеш да разбереш и защо Берлинският конгрес се е състоял точно в Берлин. Любопитен разказ за новото държавно разделение в Европа след Първата световна война. Дава геополитически отговор и за редица събития, които се случват в момента.

Известен сте като един от "най-спортните" банкери, кои са любимите Ви спортове?

– Не е тайна, че карам ски, и смятам, че се представям добре  в моята категория. Качих се на ските още от малък, баща ми също беше скиор и ми завеща своите ски. Дъщеря ми обаче се насочи към сноуборда, който се харесва на младежите. Предпочитам пистите в Банско, но съм карал на доста места.

Коя е любимата ви дестинация за приятен уикенд или семейна ваканция?

– Любимата ми дестинация е Австрия. Във Виена имам роднини, на които гостувам. Заедно ходим в Залцбург на ваканция. Там човек може да прекара добре както през лятото, така и през зимата. През лятото  се провеждат "Моцартови дни", които продължават месец и половина, и за които се купува билет година по-рано. У нас харесвам Банско, защото всичко е на ниво. България е прекрасна страна, друг е въпросът как се грижим за нея.

За мен Франция е изключително красива държава, защото на 550 000 кв. км има всичко. Лазурният бряг и областта Прованс са райски места, неслучайно художниците импресионисти са рисували там, където дори слънцето свети различно. Но и България е страхотна, на пет пъти по-малка територия имаме море, планини, равнини. Климатът ни е чудесен – имаме четири  сезона, без тайфуни, урагани и жилещи насекоми.

Както се казва: "Опознай света, за да обикнеш България.“

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст