Държавният фонд на Либия – Libyan Investment Authority (LIA), се изправи във Върховния съд в Лондон срещу акулата от Уолстрийт "Голдмън Сакс груп". Делото, което започна в началото на седмицата, се води по иск на либийската страна, която обвинява инвестиционната банка, че е ощетила фонда, като го е насърчавала да прави рискови и абсолютно безсмислени инвестиции. LIA иска от "Голдмън Сакс" да му върне 1.2 млрд. щ. долара, загубени в девет спорни търговски операции по заеми с висок риск, осъществени през 2008-а.
Искът се основава на твърденията, че инвестиционният гигант си е "докарал" сделките благодарение на "злоупотреба с влияние". Американците отхвърлят обвиненията и твърдят, че отношенията им с дружеството винаги са били "на ръка разстояние" между банкер и клиент, а оспорваните транзакции "не са били трудни за разбиране".
Процесът, който ще продължи седем седмици, се очаква с огромен интерес и трябва да хвърли светлина за начина, по който една от най-големите инвестиционни банки в света е правела бизнес с хората на покойния полковник Муамар Кадафи, като е сключвала сделки срещу огромни комисиони. Те обаче, според либийците, не са донесли почти никакъв финансов резултат на държавния фонд на богатата на петрол държава.
Процесът вероятно ще е генерална репетиция за съдебно отстояване на още една претенция на LIA. Тя е към френската инвестиционна банка "Сосиете Женерал" за около 2.1 млрд. щ. долара и е във връзка с друг набор от търговски сделки, осъществени между 2007-а и 2009 година. "Сосиете Женерал" оспорва този иск. Очаква се той да влезе в съдебните зали през януари 2017-а.
Либия създаде LIA през 2006-а с цел да инвестира огромните си неизразходени приходи от продажбите на черно злато и да интегрира икономиката си в международната финансова система, след като отпаднаха санкциите срещу страната. Казусът със загубите излезе на светло през 2011-а, когато антикорупционната група "Глоубъл уитнес" се добира до вътрешен тримесечен отчет на мениджърите на фонда. В него е констатиран недостиг, като най-впечатляващ е спадът с 98.5% на пазарната оценка на портфейла от акции и валутни производни на LIA, или – за 1.2 млрд. щ. долара.
Встъпителните пледоарии на адвокатите на ищеца и на ответника в първия ден на делото (на 13 юни) представиха позициите на страните. От тях стана ясно, че "Голдмън Сакс" е предлагал щедри пътувания за обучение и за почивки на неквалифицирани официални представители на LIA и по този начин е "съблазнявал" изпълнителните директори да правят рискови търговски сделки, довели до загубите от 1.2 млрд. долара на фонда с активи за 60 млрд. долара.
В имейл от 2008-а, представен на съда, бившият банкер на инвестиционната група – Дрис Бен-Брахим, споделя, че служителите на либийското дружество са толкова изостанали, че "всеки може да ги изнасили". От друга бележка на заместник директора на "Голдмън Сакс" – Лоран Лалу, съдебният състав научи, че ръководителят е поздравил сътрудник, задето е "пробутал" структурни заеми с висок риск на "някого, който живее в средата на пустинята с камилите си".
Ден по-късно (на 14 юни) съдът научи, че амбициозният бивш служител по продажбите на "Голдмън Сакс" – Юсеф Кабаи, бързо се "внедрил" в LIA през 2007-а и така американската група се превърнала в "почти домашна банка" за фонда. Кабаи се сприятелил с Хайтем Зарти – по-младия брат на старшия изпълнителен директор на LIA – Мустафа Зарти, и го завел на почивка в Мароко на собствени разноски. Последвала покана за присъствие на конференция на "Голдмън Сакс" в Дубай с полет дотам в бизнес класа и с настаняване в петзвездния хотел "Риц-Карлтън" на разноски на банката. Адвокат Мейсфийлд разкри, че освен разточителните обеди и вечери в развлеченията била включена и една жена – Мишела (за която се предполага, че е проститутка). Тя се съгласила да забавлява една вечер Кабаи и Зарти заедно със своя приятелка срещу 1500 долара.
При едно пътуване до Лондон за обучение на служители на LIA Кабаи представил сметка за 22 хил. паунда за хотели, обеди и вечери в най-известните лондонски ресторанти и за програма за вечерни развлечения на гостите (които в Либия получавали само нищожни заплати). Работодателите на Кабаи пък го насърчавали да стои близо до LIA и да прекарва повече време в Триполи с препоръка: "Обучавай ги, квалифицирай ги, храни ги."
Благодарение на факта, че е използвал тесните си връзки със служители на либийското дружество, за да му продава неприемливи рискови инвестиции, "Голдмън Сакс" е реализирал брутна печалба в размер на 367.7 млн. щ. долара от тях. Топлите отношения се прекратяват през 2008-а, когато пазарът се обръща срещу LIA и донася катастрофални загуби.
От гледна точка на адвокатите на американската банка искът на либийците е "колкото необичаен, толкова и амбициозен". В писмените им аргументи до съда се обръща внимание, че LIA предприема правни действия едва през 2014-а – доста след падежите на губещите сделки. "Голдмън Сакс" твърди също, че през 2007-а фондът е бил под "политически и вътрешен натиск да прави едри инвестиции в кратки срокове и да генерира бързи печалби, за да може да внася по 3 млрд. щ. долара годишно за покриване на правителствените разходи". По оценка на акулата от Уолстрийт либийският фонд е станал жертва на "непредвидима финансова депресия, а не на неправомерни действия на "Голдмън Сакс интърнешънъл".
