Не мога да кажа кои са фирмите, които имат интерес да строят големия тунел през Кресненското дефиле, но със сигурност това са само много големи, чужди строителни компании, които биха могли да изградят едно толкова мащабно и сложно съоръжение като 15-километров тунел. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в ефира на телевизия „Канал 3“.
Павлова подчерта, че освен финансовия аспект трябва да се вземе предвид и опасността от изграждане на такова съоръжение в район с висока сеизмологична активност. Друг съществен проблем при този вариант на преминаване е нуждата от депонирането на огромното количество земна маса, в която е отчетено съдържание на радиоактивни елементи. Земната маса от такъв изкоп е с обем, по-голям от НДК. Проектът е неизпълним, ако не се разкрият радиоактивни депа за отпадъци, в които тя да се съхранява, поясни министърът на регионалното развитие.
"Довършването на АМ „Струма“ е голямото предизвикателство, което стои пред нас. В него има много геополитика – това е европейски коридор и най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния или Западна Европа. Този транзитен коридор е с национално и международно значение и е един от най-натоварените маршрути в България, който създава поминък и заетост на хората и би било национално предателство да не го довършим", каза още министър Павлова.
Тя обясни, че строителството на последния участък на магистралата през Кресненското дефиле се сблъскват, както финансови, така и сериозни лобистки интереси.
"Едно е да се построи път за 350 млн. евро, за колкото ние искаме да го построим и за колкото имаме проектно решение, друго е някой да даде 1 млрд. евро, за да го построи по определен начин", подчерта Лиляна Павлова.
