Бойко Борисов остава най-популярният и с най-устойчив рейтинг партиен лидер (32%). Доверието към него, както и подкрепата за конкретни правителствените политики, позволяват ГЕРБ да запази почти без промяна лидерската си позиция в предпочитанията на избирателите (21.9%).
Това сочат данните от редовното тримесечно независимо проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено между 8 и 14 юни 2016г.
Сравнително силно стартира и новият председател на БСП Корнелия Нинова – 18% доверие, а на фона на мнозинството от останалите опозиционни лидери и с относително ниско недоверие (42%). Промените в партийния връх мобилизират и част от разочарованите доскоро привърженици на социалистите, които за пръв път от предсрочните парламентарни избори през 2014г. бележат по-съществен ръст в подкрепата – от 10.4% до 12.8%.
В резултат от дебатите по Изборния кодекс Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Красимир Каракачанов – 18% и Валери Симеонов – 13%). В резултат, коалицията им бележи лек ръст. Готовност да гласуват за тях в началото на юни изразяват 4.9%, като това на практика изравнява позициите на Патриотичния Фронт с тези на Реформаторския блок.
Първи признаци за негативен развой е налице при РБ. Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката „Реформаторски блок“ не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа. Аналогично, всички лидери на РБ са с ниско доверие, което също не позволява на блока да получи по-силен тласък: М. Кунева с 10%, Р. Кънев – 9%, Н. Ненчев – 8%, Б. Лукарски – 6%.
Георги Първанов (20%) и Татяна Дончева (21%) от месеци запазват относително високо доверие, което би им помогнало за добро мажоритарно представяне, но за момента не прераства в по-силна партийна електорална подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3.5%, а за Движение 21 се увеличава леко до 2.6%.
Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4.9% до 4.5%. Стойността е по-ниска от обичайно регистрираното в социологическите проучвания през последните години. Тя се дължи обаче по-скоро на разколебаване на потенциалните избиратели, на отказ да направят избор, отколкото на преминаване към конкурентна партия. Може да се каже, че избирателите на ДПС са в процес на „изчакване“. Следващите месеци ще покажат как ще се развият техните нагласи. Двамата знакови за привържениците на Движението фигури получават ниско одобрение: Ахмед Доган – 5% и Лютви Местан – 3.8%.
От политическа гледна точка, най-непосредствено предизвикателство пред партиите са предстоящите през есента президентски избори и евентуален референдум (или референдуми). Около 59% от анкетираните възнамеряват да гласуват във вота за президент. Около 40% от хората твърдят, че са чували и за двата референдума – и за този на Сл.Трифонов, и за този на В.Марешки. Рано е още да се говори за готовност за участие в тях, но те създават възможност за лансиране и усилване различни емоционални послания, които биха могли не толкова да променят изборните правила, колкото да разместят позициите в президентската битка и политическата картина.
Доверието към институциите пада
Продължаваща криза на доверието към основните държавни институции. В политически план тя разширява хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието, при конфликтни ситуации, мотивира хората а приори да пренебрегват както позициите, така и усилията на институциите за решаване на даден проблем.
Висок интерес към президентските избори – около 59% възнамеряват да участват в тях. Липсата на официални кандидати обаче едва три месеца преди тяхното провеждане, руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации.
Позитивни оценки за действията на правителството по диверсификация източниците на газ, усвояването на еврофондовете, инфраструктурните проекти и борбата с контрабандата. Те обаче са съпроводени от ръст в критичните оценки за коалиционните взаимоотношения сред симпатизантите на РБ, ПФ, АБВ, а макар и по-слабо – сред тези на ГЕРБ. Така, за първи път спадът в рейтинга на правителството идва не „отвън“, от недоволни социални групи, а „отвътре“ и се дължи на изцяло политически фактори.
Правителството
За периода март – юни, правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Това, макар и малко разместване, е резултат от два паралелни по-дълбоки процеса.
От една страна, кабинетът получава подкрепа за редица конкретни политики и действия като – развитието на инфраструктурата, усвояването на еврофондовете, предприетите стъпки за диверсифициране източниците на газ и собствените сондажи в Черно море, справянето с бежанската криза, борбата с контрабандата, по-активно развитие на доболничната помощ чрез увеличаване на направленията за преглед при специалист.
Същевременно правителството фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти. Високи и нереализирани остават очакванията за провеждането на реални промени, които да гарантират справедливо правосъдие за всички, а начинът, по който беше въведено задължително гласуване и ограничен броят на секциите в чужбина предизвиква откровено недоволство. В най-голяма степен критични към коалиционните взаимоотношения са симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета също нараства. Така, за първи път спадът в подкрепата за кабинета идва „отвътре“ и е резултат от чисто политически оценки и очаквания. Доказателство за това, че недоволството е по-скоро „натиск“ от страна на избирателите за по-голямо влияние на техните политически сили е и фактът, че 58% от хората са на мнение, че най-добрият вариант за страната е пълен мандат на правителството, а едва 17% са за бързи предсрочни избори.
Конкретни реализирани проекти, предимно в сферата на инфраструктурата, усвояване на еврофондовете и реакция по кризата с бежанците, позволяват на премиера и отделни министри да запазят обществено доверие. Министър-председателят Б. Борисов продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите и е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство, в сложна парламентарна конфигурация.
Оценката за дейността на министрите откроява като най-успешни регионалния министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев.
Регионалният министър Павлова запазва първото си място по одобрение, но трупа и негативи заради увеличената цена на винетките и качеството на някои строежи, поради което отстъпва лидерската позиция на Т. Дончев в общата йерархия.
Позитивен тренд регистрират също министрите Вежди Рашидов, Красен Кралев, Ивелина Василева и Даниел Митов, които по-слабо, но устойчиво се ползват с положителен баланс в оценките.
Специфична група оформят няколко министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно, акумулиращи по-високо обществено недоволство. Сред тези членове на кабинета са финансовият Владислав Горанов, здравният Петър Москов, вътрешният Румяна Бъчварова, икономическия Божидар Лукарски, образователният Меглена Кунева.
Останалите около 10-на министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки, но поради по-слабата им разпознаваемост или специфичност на ресорите, те не привличат силно общественото внимание.
