Ние, като едни отбор, трябва да се подготвим за състезанието, за изпита, който ни предстои пред избирателите.
Да, асфалтът не се яде, но той носи препитание на хората, създава бизнеса, работните места.
Г-н Велчев, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов каза неотдавна, че партията ви вече има кандидат за президент. Тези дни обаче обясни, че все още се обсъждат няколко имена. Има ли го, или го няма кандидата на ГЕРБ?
– Знаете, че потенциалът на ГЕРБ не е малък. Има много стойностни хора, които бихме могли да издигнем за президентските избори. Банката кадри, за която в началото говорехме, че трябва да се създаде, вече е доста пълна. Така че има достойни кандидати. Въпросът е на Изпълнителната комисия и на г-н Борисов да се уточни кой ще бъде.
Значи Цветанов искаше да каже, че вече има очертани няколко фигури, от които да се избира, а не че вече е определен кандидатът?
– Да, точно така.
Бойко Борисов дали е между тези фигури?
– Той винаги може да бъде издигнат за президент, но не това е въпросът. Най-лесните избори за нас биха били, ако той се кандидатира за държавен глава. Но г-н Борисов заяви многократно, че на този етап не иска. Не за друго, а защото самият той е подел толкова много неща и е поел толкова ангажименти. И хората разчитат на него за всички проекти, инициирани от ГЕРБ.
Защо до последно отлагате огласяването на името? Каква е целта на това бавене на топката?
– Няма цел. През тези десет години, откакто създадохме ГЕРБ и всички ние се занимаваме с политика, разбрахме едно правило – че колкото по-рано издигнем кандидата, толкова повече е подложен на атаки – ако щете, клевети, сплетни, интриги. Не виждаме смисъл в това да се издига рано кандидат. Както каза и г-н Цветанов, тези хора са достатъчно публично известни, за да трябва да ги налагаме по-отрано като имена, за да бъдат утвърдени до изборите.
Страхувате ли се от силен ляв кандидат? Очевидно левицата ще се опита да има обща номинация на повече партии?
– Вижте, според мен – а и много хора така разсъждават – не е достатъчно само фигурата да е силна. Въпросът е зад какви идеи се застава и кой стои зад тази кандидатура. Не е имало досега такъв повод ние да се притесняваме кой какъв претендент ще издига. Още повече че по време на избори и преди тях г-н Борисов винаги е казвал, че ние си гледаме нашия отбор. Не се интересуваме другите какви кандидати ще издигат, това си е техен проблем, тяхно решение. Ние наистина като един отбор трябва да се подготвим за състезанието, за изпита, който ни предстои пред избирателите.
Поддава ли се вашата партия на натиск от по-малките коалиционни партньори – Реформаторския блок и Патриотичния фронт, за да се запази парламентарното мнозинство и стабилността на правителството? Създава се впечатление, че в последно време те успяват да наложат свой дневен ред…
– Такова впечатление ли остава? Знаете, че по време на 41-ото Народно събрание непрекъснато бяхме упреквани от медии, опозиция, от всички, че сме останали сами и че не сме достатъчно диалогични, не се интересуваме от мнението на опонентите, на другите. Мисля, че сега показахме, че сме достатъчно диалогични. Но ето, оттук възниква другият проблем, за който вие споменахте. Може би оставяме такова погрешно впечатление и в медиите, и в обществото, че едва ли не гледаме да правим невъзможни компромиси, за да постигнем подкрепата, която е необходима на всички управляващи. Все пак трябва да имаме предвид, че не сме мнозинство. Но аз бих дал за пример как се работи в комисиите. За всеки един законопроект още в комисия ние търсим подкрепа независимо от коя партия – дали ще е от тези, които ни подкрепят, или от опозицията, търсим мнението и на БСП, и на другите формации. Защото е важно един норматив да бъде приет с макар и малко мнозинство. Колкото един законопроект се приема с по-голямо одобрение и от останалите партии, толкова е по-добре изготвен като закон. И второ – по-лесно ще бъде неговото въвеждане и приемане от цялото общество. От което зависи и по-нататъшното му спазване.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини ГЕРБ, че иска да изтегли датата на президентските избори по-назад, през ноември, за да отклони вниманието от бюджета за догодина, чието обсъждане е по същото време.
– Това не е сериозно като твърдение. Искам да спомена, че когато се обсъждаше въпросът за датата на Председателски съвет, само БСП бяха за октомври. Всички други се съгласиха за ноември. На практика предложенията са две: едното е – 23 октомври и на 30 балотаж; другото е – 6 ноември и на 13 балотаж. Както виждате, и в този случай търсим широката подкрепа и мнението на всички. Не искаме да се налагаме на никого, а да съгласуваме, тъй като президентските избори се насрочват от парламента. Ние търсим една дата, около която да се обединят повече партии. Дано и това не се възприеме като пазарлък, като договорки с тази или онази партия или търсене на по-добри позиции. Но съгласете се, че не може една-единствена партия да иска друга дата и ние да се съобразим с нея. Няма как да стане.
Какво прави тези президентски избори толкова важни, след като държавният глава има предимно представителни функции? На всяка цена ли искате да ги спечелите?
– Вижте, всички избори са важни. В бизнеса има ясни критерии за свършена работа. Ако един управител на фирма направи гаф или груба грешка, на другия ден това се отразява на банковата му сметка и дълго време бизнесът не върви добре. Докато в политиката според мен единственият критерий за добре свършена работа през даден период са изборите, независимо дали са президентски, парламентарни, или местни. Тогава избирателите дават оценка за твоята работа. На предстоящите избори ще видим доколко сме свършили поетите ангажименти към избирателите си и не само към тях. Аз съм убеден, че всичко, което се прави в държавата, го отчитат и симпатизанти на други партии – казвали са ни го, когато ходим по градовете и се срещаме с хората. Знаете, че всяко едно управление носи негативи на дадената партия. Въпросът е да има и позитиви, т.е. да правиш нещо, което го виждат. И не ти да го изтъкваш и да се хвалиш, а самите избиратели да го констатират и да казват: да, вие го направихте. Минете сега към Благоевград, Петрич и ще видите какво говорят хората. Те признават, че от момента, в който предишното правителство на Бойко Борисов подаде оставка, до изборите след управлението на БСП и ДПС нищо не е свършено. Правителството на Орешарски не свърши нищо за година и половина. Всичко се забелязва от хората. Да, асфалтът не се яде, но той носи препитание на хората, създава бизнеса, работните места. Не може само да чакаме от ЕС или от някъде да дойдат пари. Ние трябва да направим така, че използвайки отпуснатите по европейските програми средства, да се възползваме максимално те да помогнат на бизнеса. Или както е казал един китайски мъдрец: "Не е достатъчно да дадеш риба на някого, за да се нахрани, важното е да го научиш да лови риба."
Неотдавна радостно обявихте, че "Летище Божурище" става паметник на културата. Но се оказа, че не е точно така, тъй като процедурата всъщност не е приключила.
– Не, не е, но една много важна част от тази процедура приключи. За отбелязване е, че това става вече за трети път. Ето защо пожелах на екипа на г-н Вежди Рашидов да не повтаря грешките на предишните два екипа. За първи път летището в Божурище беше обявено за паметник на културата от Института за паметниците на културата по времето на проф. Стефан Данаилов. Но не остана такъв паметник – забравили да направят скица и да определят границите му. Впоследствие, когато г-н Рашидов стана министър в първото правителство на ГЕРБ, това беше първото нещо, което направи. Мина процедурата по обявяване за паметник на културата. Но тогава останах изумен, като разбрах, че от Министерството на културата забравили да го обявят в "Държавен вестник". И само поради тази причина съдът отмени процедурата. Сега вече – трети път – не знам какво може да стане… Може би прокуратурата ще трябва да се намеси, защото тези два пропуска за мен са красноречив пример за корупция.
Защо?
– Ами, не мога да си обясня как два пъти се обявява нещо за паметник на културата и двата пъти случайно се проваля от недоглеждане. След това юрисконсултът на Министерството на културата, която отговаря за публикуването в "Държавен вестник", я изпратили да защитава решението на ведомството във Висшия административен съд! Е, как стават тези неща? И тя не могла да го защити. Как ще го защити, след като тя самата не е довела процедурата докрай? Затова казвам, че се съмнявам. Не мога да си представя друг такъв случай на ощетяване на държавата и националната памет. Обвиняват ме, че "Летище Божурище" било моя кауза. Не, това е национална кауза. Дори в чужбина свързват Божурище с летището, с първите полети, със Списаревски…
Добре, но след окончателното му обявяване за паметник на културата какво ще покажем, след като италианският консорциум "Индустриален парк", който го е взел, е разрушил хангарите?
– Когато едно летище се обявява за паметник на културата, то няма някаква архитектурна стойност, да кажем. На това летище са загивали хора, това е свещено място. Тези хора са умирали във въздуха, не можем да им направим паметник, но можем да сложим мемориал там, където са излитали и кацали. Това, че разрушиха хангарите и разкопаха пистата, не значи нищо. Нека да правят, нека да го вземе който иска, стига да инвестира и да направи така, че да остане летище. Там е най-старата аерогара в Европа и първата в България. Сградата стои. Няма човек у нас, който да е свързан с авиацията, и да не е свързан с Божурище.
Красимир Велчев е роден на 6 януари 1951-ва в София. По образование е инженер със специалност "Автоматизация на производството", а по професия бизнесмен. Завършва Токийския университет – "Контрол над мениджмънт и качеството", специализира "Управление на човешки ресурси" в УНСС. Има завършен курс за пилот на ултралек самолет. Член е на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Депутат в 41-ото, 42-рото и 43-ото Народно събрание.
