На фона на сериозните сътресения, които изживява заради решението си за излизане от Европейския съюз, Обединеното кралство бе разтърсено от едно събитие, свързано с недалечното му минало. Става дума за представянето на доклада на британския парламент, посветен на ролята на бившия министър-председател от лейбъристите Тони Блеър за включването на страната във войната с Ирак през 2003 година.
Според доклада решението за влизането във войната, с което Лондон застана редом до Вашингтон, е било прието, преди да бъдат изчерпани "всички мирни средства за решаване на конфликта". Както отбелязва председателят на разследващата комисия сър Джон Чилкот, "в този момент военните действия не са били последната възможност".
Комисията смята, че Блеър е взел решението, повлиян от самоувереността си и убеждението, че Ирак разработва химическо и биологическо оръжие, което впоследствие се оказа невярно. "Когато възникне потенциална вероятност за започване на военни действия, правителството не бива да си поставя политически цели, които не знае дали ще може да осъществи", гласи документът.
Една от главите му е посветена на отношенията с Вашингтон и в нея се посочва, че кабинетът е можел да му откаже съдействие за Ирак. "Това би могло да доведе до известно изостряне на отношенията", но не и до разрив, посочват авторите на разследването. Само че кореспонденцията от двете страни на Атлантика показва, че правителството на Блеър е следвало старата британска традиция, според която най-добрият начин да се повлияе върху американската политика е "да бъде оказана пълна и безусловна подкрепа" на САЩ с идеята да им се въздейства отвътре.
Веднага след публикуването на доклада сегашният премиер консерватор Дейвид Камерън се застъпи за предшественика си. Сътрудничеството със САЩ е жизненоважно за британската национална сигурност, каза Камерън и посочи, че отговорност не бива да се търси само от Блеър, но и от всички представители в Камарата на общините по това време, които са подкрепили намесата в Ирак. Що се отнася до последиците за Лейбъристката партия, сегашното й ръководство вече е далеч от идеите на Блеър, а лидерът й Джеръми Корбин е бил навремето сред най-яростните противници на войната.
По-интересен може да се окаже ефектът от доклада отвъд Океана и по-точно в борбата за Белия дом. Не е изключено от него да се възползва републиканският кандидат-президент Доналд Тръмп, който неведнъж е критикувал политическия елит от времето на президента Джордж Буш за иракската война. Само преди дни Тръмп обяви, че Саддам добре се е справял с убиването на терористи и че с него светът щеше да е по-добър. Позициите на Тръмп по тази тема са по-солидни от тези на съперничката му от демократите Хилари Клинтън, защото по онова време не е заемал никакви постове, докато тя като сенатор е гласувала за влизането в Ирак – за което по-късно публично се разкая.
Така след гласуването за Брексит публикуването на доклада "Чилкот" може да се окаже поредното британско събитие, ехото от което да отекне далеч извън Острова.
