Поредният арбитраж за българската държава се очерта на хоризонта. През седмицата стана ясно, че чешката енергийна група ЧЕЗ официално е подала иск в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID). От официалното съобщение се разбира, че компанията е решила да предприеме тази стъпка заради редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността й в България. Както и заради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява. "Подготвени сме да защитим нашите инвестиции по всички възможни начини, а арбитражът е следващата логична стъпка", пояснява Иво Хлавач, директор на дивизията за външни връзки и регулация на ЧЕЗ.
В краткото съобщение не се посочва точният размер на претенциите на чехите, а единствено че става дума за стотици милиони евро. Още миналия ноември от българското дружество на ЧЕЗ предупредиха, че ще съдят България, използвайки точно тази фраза – "стотици милиони евро". Оказа се, че тогава групата е изпратила до българското правителство един вид предупреждение преди жалбата, с което е поискала решение на спора по взаимно съгласие. Но отговор от българското правителство така и не е последвал.
Ситуацията в енергетиката се усложнява, тъй като подобен иск бе заведен през лятото на 2014-а и от австрийската ЕВН. Компанията, доставяща ток в Югоизточна България, претендира за повече от 1 млрд. евро заради претърпени щети от определяните от енергийния регулатор цени за бита, както и за дължими от НЕК суми за задължителното изкупуване на енергията от възобновяеми източници. Жалба на "Енерго-Про", обслужващо Североизточна България, пък бе внесена през юни 2015-а и е за 54 млн. евро компенсации от ценови решения на Комисията за енергийно и водно регулиране в периода 2012-2014-а. Според някои енергийни експерти, приходите, които получават електроразпределителните дружества, не са достатъчни, за да могат да изпълняват качествено лицензионните си задължения, и затова подобни реакции не са изненадващи.
Ако развоят и на трите арбитражни дела е негативен за България, сумата, която страната ще трябва да плати, ще хвръкне до колосалните 2 млрд. евро. И то след като преди по-малко от месец държавната НЕК бе осъдена в Женева да плати над 550 млн. евро за произведено ядрено оборудване за АЕЦ "Белене", плюс 70 млн. евро съдебни разходи и компенсации. Тънката разлика е, че в случая с втора атомна НЕК поне ще получи някакви активи срещу сумата, която ще плати, докато при арбитражите с ЕРП-тата изобщо няма да е ясно как точно и откъде ще се вземат необходимите средства.
