Паундът дръпна мощно нагоре, в сравнение с всичките си 16 основни валутни конкуренти. "Гориво" наля поредицата от важни събития на Острова. Последното бе изненадващото решение на "Бенк ъф Инглънд" да не променя основната лихва на Англия – тя остана на досегашните рекордно ниски 0.5%, където е от март 2009-а. Бяха запазени и целевите 375 млрд. паунда, наречени за покупка на активи. Осем от деветте членове на комитета за парична политика на институцията, ръководен от нейния председател Марк Карни, на 14 юли подкрепиха статуквото. Но си запазиха правото да действат през август – най-вероятно чрез комбинация от мерки за още по-щедро парично предлагане. Точният размер на каквито и да било бъдещи допълнителни стимули ще се базира на осъвременените икономически прогнози на комитета, а и от структурата им – ще се държи сметка за всякакви взаимодействия с финансовата система.
"Бенк ъф Инглънд" ще публикува поредния си тримесечен инфлационен бюлетин на 4 август (когато ще приключи и поредното съвещание на монетарния комитет) и в него ще присъстват и новите предвиждания за растежа. Както и очакванията за влиянието на референдума от 23 юни върху стопанството на Острова.
Всъщност английските централни банкери изненадаха по-скоро пазарните играчи, защото 23-ма (или 42.6%) от анкетираните от агенция "Блумбърг" 54-ма икономисти прогнозираха, че лихвена редукция няма да има. Докато котировките на фючърсните контракти преди официалното съобщение на институцията показваха, че вероятността за намаление на лихвите е 86% срещу едва 11% (на 23 юни).
Решението на "Бенк ъф Инглънд" засега да не пипа паричната си политика помогна подемът на паунда да продължи и той да превъзмогне 31-годишния минимум към американската валута. Възходът започна през тази седмица, успоредно с подготовката на Тереза Мей да седне в премиерското кресло, слагайки край на започналия на 23 юни период на политическа несигурност. Английските пари дори "докоснаха" 1.3475 щ. долара, преди да се върнат до около 1.33 долара в късните следобедни часове на 14 юли. Те обаче са все още с 11% по-евтини в сравнение с цената им отпреди референдума. Паундът се засили с 1% към европейската валута – до 83.48 пени за евро.
Старшият валутен стратег на "Уникредит" – Роберто Миалич, прогнозира "краткотрайна положителна реакция" на английската валута – до 1.35 щ. долара за един паунд.
Обрат имаше и в съотношенията на японската йена, но в противоположна на паунда посока. Тя падна към всичките си основни 16 конкуренти и е напът да приключи седмицата с най-сериозния си седмичен спад от 1999-а насам. Основната причина и тук е политическа – голямата изборна победа на премиера Шиндзо Абе. Тя според инвеститорите вещае още по-големи парични стимули.
Сериозен принос за поевтиняването на японските пари имаше и бившият председател на Федералния резерв – Бен Бърнанке. Твърди се, че на срещата му с официални японски представители в Токио той е лансирал идеята страната да емитира безсрочни облигации. Всъщност тя била разисквана още през април във Вашингтон с един от ключовите съветници на Абе – Ецуро Хонда. Тогава Бърнанке предупредил, че по всяко време съществува реален риск Япония да се върне към дефлация. И "хвърлените от хеликоптер пари" – когато правителството емитира безсрочни облигации, които впоследствие "Бенк ъф Джъпен" купува директно, може да се окаже най-мощният инструмент за преодоляване на дефлацията, пояснява Хонда. Той добавя, че това е просто една от възможните опции, а не крайно решение.
Въпреки това изгледите за поява на нови стимули, които да ускорят борбата срещу дефлацията, пресуши търсенето на сигурни активи през седмицата, качи борсовите котировки и отслаби йената. Тя се понижи до 105.75 йени за един щатски долар в утрото на 14 юли и запази тази цена и в късната следобедна търговия в Европа – най-ниската й стойност от 24 юни досега. Японските пари се обезцениха и към единната европейска валута – до 117.50 йени за едно евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1987 млн. евро (3886 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.13% дял от купената и продадена валута.
