Бързай бавно! Това е девизът на Октавиан Август. Стратегията на римския император е била печеливша. Дали обаче подобен подход ще свърши работа на Реформаторския блок в позиционирането му за и след президентския вот? Вече е ясно, че не само ГЕРБ, но и десницата закъснява с номинациите си за държавен глава, за разлика от опозицията.
Като най-вероятна кандидатура на БСП, а и на обединената левица се появи името на командира на бойната авиация ген. Румен Радев – ненадейно и лидерът на АБВ Георги Първанов побърза да каже добри думи за генерала. По-рано пък стана ясен претендентът на Патриотите, които също в широко обединение ще подкрепят председателя на ВМРО Красимир Каракачанов. Последно, ГЕРБ търсят обединител, а на опашката остават Реформаторите. От заявките им да стигнат до балотаж със силна гражданска кандидатура днес не е останало почти нищо, което се потвърждава и от по-тихите тонове на изказването на шефа на предизборния им щаб Найден Зеленогорски от 2 август: "За мен успех ще бъде да се явим заедно. Тогава ще сме сигурни, че ще имаме много добър резултат. Какъв ще бъде той предстои да разберем от избирателите. В момента сме четвърта политическа сила. Всяко класиране над четвърто очевидно е успех."
Засилва се усещането, че партиите от Блока, които участват във властта, не искат да издигнат навреме и реално силна кандидатура, за да не влизат в конфронтация с ГЕРБ. Или пък отношенията помежду им са толкова сложни и хаотични, че е невъзможно да се намери фигура, зад която да застанат всички. През последните месеци всяко решение по темата на Реформаторите беше предпоследно. На изпълнителния им съвет от тази седмица бе решено отделните партиите да направят допитване до структурите си кого предпочитат от посочените досега седем кандидати за президент – Трайчо Трайков и Гроздан Караджов, определени от Гражданския съвет, проф. Огнян Герджиков и бившия шеф на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров, издигнати от БНД, проф. Велислав Минеков, подкрепен от ДБГ, генерал Съби Събев, номиниран от БЗНС, и Корман Исмаилов, предложен от НПСД. Всяка от формациите сама ще избира под каква форма ще прави допитването. Освен него, изглежда, ще има и социологическо проучване. След което съветът ще препита кандидатите по техните платформи, а на финала партийните лидери ще седнат, за да изберат претендента. Идеята този път е кандидатът да е ясен до 15-20 дни. Така че цялото това размиване на отговорността е предвидено за началото на август, когато редовите партийци обикновено са на почивка.
Преди месеци премиерът Бойко Борисов заяви, че резултатите от изборите за президент ще са ясен показател дали да има преформатиране на управляващата коалиция. По тази логика ще е добре за Реформаторския блок да излъчи силен претендент, да получи повече гласове и да укрепи позицията си на партньор в сегашното правителство. Но неотдавна същият Борисов каза: "Предсрочни избори, ако ГЕРБ загуби президентските." Така някак си от само себе си се разбира, че е по-добре реформаторите да не дърпат гласове от най-голямата партия и че на практика нямат полезен ход. Не върви нито да влязат в битка с партньорите и да дадат своята дан за евентуална им загуба, нито да се снишат и с безличната си позиция да загубят електората си, а накрая, заради слабото им представяне, може да се окаже, че не се вписват добре в управлението. Съвсем не е за подценяване и обстоятелството, че един провал на президентските избори ще е добър повод за лидера на ДСБ Радан Кънев наистина да създаде нов десен проект. Той даде такива индикации в началото на годината, когато тъмносините излязоха от властта.
Като изключим полезните ходове, на реформаторите им остават няколко варианта за действие. Да играят ва банк с някое избираемо име, пък каквото се получи – така поне ще запазят лицето си. Вторият – безличен и за момента като че ли най-вероятен, е да участват на олимпийския принцип. И третият, за който самите те многократно споменаха – открито да подкрепят кандидатурата на ГЕРБ, особено ако това е Бойко Борисов.
