Криволичещият път, по който се развиват отношенията между Реджеп Ердоган и Владимир Путин, отново зави в посока на разбирателството и това бе официално потвърдено на срещата им в Санкт Петербург. Но очаквана като ключово събитие за отношенията между Турция и Русия тя не даде отговор на редица въпроси. Най-важният от тях е докъде ще стигне поредното сближаване между двамата нови стари приятели? Дали ръкостискането им в тържествената Гръцка зала на Константиновския дворец и обядът им в чинии, на които са изобразени ликовете им, е кулминацията на новото турско-руско сътрудничество, или истинската кулминация тепърва предстои?
Началото на сегашното сближаване бе поставено в края на юни по турска инициатива, когато президентът Ердоган изпрати до руския си колега писмо с извинение за сваления от турски изтребители руски боен самолет Су-24. Неуспешният опит за преврат срещу Ердоган на 15 юли даде допълнителен тласък на процеса. Пучът охлади диалога между Турция и западните й съюзници до безпрецедентно ниски нива, като обвиненията, отправяни от южната ни съседка към Европа и Америка, стигнаха дори до съучастие в организирането му. Колкото до Русия, още на другия ден след метежа Путин телефонира на турския държавен глава и му изказа безусловната си подкрепа – нещо, което Ердоган не пропусна да изтъкне и на съвместната пресконференция след последната им среща. В следващите дни в спешен порядък бе уговорено и посещението на Ердоган в Русия, което символично се проведе в Санкт Петербург, родния град на Путин и столица на страната по време на най-активното й съперничество с Османската империя.
Самата среща донесе и много, и малко. Приятелството официално бе възобновено и Турция получи обещания в икономическата сфера. Само че не бе обсъдена най-важната тема – за сирийската криза, а именно ситуацията в Сирия бе в основата на рязкото влошаване на отношенията между двете държави през 2015-а. Очевидно е, че без разбирателство по нея не би могло да има трайно сдобряване между Москва и Анкара.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че инициатор за сближаването бяха турците – което личеше дори в Петербург, където Ердоган говореше за Путин като за "скъп приятел", а за визитата си като за "историческа" – възторг, който не беше споделен от отсрещната страна. Ето защо може да се очаква, че руското ръководство ще използва по-добрите си позиции, за да получи от Анкара максимума по спорните въпроси. Знак за това даде преди време и външният министър Сергей Лавров. След неуспешния опит за преврат край Босфора той изтъкна, че бъдещето на руско-турското сътрудничество ще зависи изцяло от турската позиция за Сирия.
Разбира се, хората в Кремъл не могат да си позволят прекалено да извиват ръцете на новия си приятел, за да не го изгубят за пореден път. При незатихващия конфликт на Путин със Запада той едва ли би допуснал да пропилее възможността да привлече в своята орбита ключова натовска сила като Турция. Както пише в "Правда", "Русия не бива да се доверява на Ердоган, но няма съмнения, че турският президент иска да подобри отношенията си с нея. Това прави Турция съюзник на Русия в усилията й за разцепване на единните позиции на Запада". Същевременно Русия без съмнение е най-влиятелната страна, чието приятелство може да потърси Ердоган, ако смята да загърби същия този Запад – следователно съществува сходство на интереси. То получава допълнителен тласък от въведените срещу Русия санкции и критиките срещу Турция за незачитане на човешките права.
Всъщност Анкара не за първи път се обръща към Москва в ситуация на влошаване на отношенията със западния свят. През 1964-а американският президент Линдън Джонсън предупреди Турция за едностранната акция в Кипър и последва бързо турско-съветско сближаване, завършило със споразумение за икономическо и техническо сътрудничество. Още по-назад във времето Ленин помага на Кемал Ататюрк в борбата му срещу Антантата и буквално спасява Турция от унищожение. И в двата случая се стига до затопляне между двете страни, без Анкара да излиза окончателно от западната орбита и да влиза в трайни съюзнически връзки с руснаците. В сегашната ситуация нищо не дава повод да се смята, че развоят ще е различен. И за Турция, и за Русия добрите отношения със Запада са без алтернатива и взаимното им приятелство не би могло да компенсира щетите от изпадане в изолация спрямо най-развитите държави. Сближаването им обаче може да помогне за подобряване на ситуацията и в руската, и в турската икономика, а и за преодоляване на някои от външнополитическите им проблеми. То ще е от полза и при евентуалните бъдещи усилия за нормализиране на отношенията с Европа и САЩ – ако, естествено, ги полагат съвместно, което при изменчивия характер на турския лидер е трудно да се прогнозира.
