Тези дни много се обнадеждих, когато разбрах, че в навечерието на президентския вот вече имаме цивилизационен избор. "За пръв път да имаме гей за президент – това ще постави България на световната карта", рече Владо Кузов и определи кандидатурата си за цивилизационен избор.
Истина е, че досега каквото и да правим, все сме били извън световната карта. Не знам с какви помисли хан Аспарух е пресякъл Дунав, бягайки от старата си родина – дали да се засели окончателно на Балканския полуостров, или просто е искал да дразни византийците. Днес обаче сме свидетели на абсурда бежанци да бягат с писъци от държава, основана също от бежанец. Въпреки че ни управляват Граждани за европейско развитие на България…
От друга страна, ако Аспарух беше намърдал Онгъла на световната карта, нейде къмто днешна Виена, днес нямаше да можем да се отървем от мигранти. Може би това е дало основание на потомците му мъдро да отсъдят, че всяко зло е за добро.
Кузов обаче е прав, че все някак трябва да се озовем на световната карта. Вярно е, че предлаганият от него вариант е твърде деликатен. Но какво пък, крайно време е да докажем, че сме толерантни, при това и европейци. Досега политическият ни елит правеше-струваше, но така и не ни изведе на правилния тротоар, който да ни вкара сред първенците в Европа. И политиките му в различните сфери на живота бяха все сбъркани. Резултатът е видим за България – като почнем от разрушената икономика, минем през опростаченото образование и бягството на младите хора.
Всъщност политическият елит направи всичко възможно, щото българинът да разбере каква е разликата между гей и педераст. Както сочи популярният виц, да си гей е състояние на духа, а другото е предразположеност на задника. За толкова години преход се убедихме, че и вътрешната, и външната ни политика са плод на такава специфична предразположеност. Не знам какво мислите, но да си продаваш икономиката за едно левче какво е?
А да си въртиш задницата ту към матушка Русия, ту към Големия брат отвъд океана? За толкова години сякаш политиците ни не разбраха, че както и да си я въртят, тя все отзад им се пада…
Така че хубаво е да имаме и цивилизационен избор, не само генералски. Въпреки че алтернативата за избор между пагона и левия тротоар издава безизходица заради късата скамейка на политически лидери. Тя е хем къса, хем и празна.
Да идва Кузов и да го избираме. Но дори и гей общността едва ли ще се гордее със CV-то му. Кузов обаче си има извинение – навярно си е бил съвсем нормален гей, но влезе в политиката. И там вероятно е прихванал специфичната предразположеност на българските политици.
Изборът на гей президент определено има добри страни. Например такъв няма да дрънка с оръжие и да се прави на мъж, както някои. Такъв с кеф да го псуваш, защото и на двете страни ще им е гот. Макар че има опасност от пристрастяване към погрешни решения заради едната добра приказка.
Редно е да помислим и за вице на Кузов. Инициативният комитет, издигащ кандидатурата му, би трябвало да прецени дали най-известният български лорд не би могъл да се заеме с тази работа. Става въпрос за Евгени Минчев фон Бул, лорд на Итън, рицар на Ордена на Ротисьорите. Смятам, че двамата в екип ще ни вкарат в световната карта, дори и да не изпълнят платформата на Кузов, според която ще бъдат опростени данъците на всички граждани, болници и културни институции.
Тогава със сигурност традиционният Виенски бал ще се изпълни с политически смисъл. А хан Аспарух може да почива спокойно в гроба си…
(Може да запълните липсващите букви в думата с тиретата, след като според вашето светоусещане прецените за коя обществена прослойка и група става въпрос. Не се притеснявайте, и в двата случая ще сте прави – бел. на автор.)
