Все още в над 1 000 планински и малки населени места у нас няма магазини, от които жителите да могат да си купят хляб и други продукти от първа необходимост. Хората са без достъп до основни хранителни продукти са над 83 хиляди, цитират от БНР данните от решението на правителството.
В решението, прието на 13 юли, правителството обеща да отпусне на общините над 700 хиляди лева за покриване на 50% от транспортните разходи за доставки до тези селища. Явно обещание има, подкрепено с решение, но видимо всичко остава само на хартия. Явно през лятото процесите в държавната машина замират, но пък е ясно, че и през лятото хората се нуждаят от хляб и други стоки от първа необходимост. Същевременно броят на обезлюдяващите се места у нас расте.
В село Крушовица, община Елин Пелин, живеят 18 души. Там магазинът е прекратил дейността си. Селото е на 35 км от София, но е трудно достъпно без автомобил, а и пътят е осеян с дупки. През зимата маршрутката от гара Елин Пелин до селото не пътува и то е откъснато от света.
През зимата снегът натрупва, студено е и няма кой да се изкачи да ни докара хляб, притесняват се местните жители. Затова хората от немай къде "разчитат на близки, приятели да им закарат хляб", жалва се 80-годишната баба Зана, която въпреки трудностите си обича селото.
"В селото няма аптека, лекар, магазин. Не може да бъдем на 35 км от София, в 21-ви век и да нямаме хляб. Има села по родопския край с магарета ги карат, но без хляб не са ги оставили, а ние ту ще трябва да си месим. Лекар също няма, а линейка за последен път идва преди 2-3 години", продължава с доводите си тя.
Служител от Елин Пелин пътува до селото, за да могат хората да получават пенсиите си. Ако не дойде, всеки търси начин да слезе до града, до пощата, за да си вземе пенсията.
Подобно е и положението в село Микре със 131 жители по по постоянен адрес, което се слави като едно от селата в община Угърчин с най-много загинали във войните – 141 души. Войнишки паметник в селото обаче няма.
От година и половина има повреда в във връзките на основните тръби за доставянето на вода, но няма кой да ги поправи, заяви местен жител хидроинженер. По думите му е срамно текстилен инженер да бъде назначен за директор на местното В и К и да не иска нищо да направи. При лошите условия на живот, селото обезлюдава.
