Кой крепи стола на Румен Овчаров като представител на държавата в управата на "Лукойл Нефтохим Бургас"? Отговора на този въпрос е пожелал да научи депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров, затова го е задал на министъра на икономиката и енергетиката Теменужка Петкова. Той и колегите му Методи Андреев и Петър Славов са поискали в края на юли от първия енергетик в страната писмена информация с какво Овчаров е бил полезен на държавата и обществото, заемайки тази висока длъжност в рафинерията собственост на руската "Лукойл".
Десните депутати изброяват няколко реакции на червения активист, които според тях не съответстват на позицията му на държавен представител. На първо място сред тях е публичното изявление на Овчаров от октомври 2015 г., че съществуват "тежки подозрения", че "Лукойл Нефтохим" е подложен на натиск от страна на администрацията. Овчаров мотивира изявлението си с факта, че за последната година е имало три проверки на Агенция "Митници", две на НАП и една на Комисията за защита на конкуренцията. И доуточнява, че е възможно тези проверки да са резултат от натиск "иззад океана".
"Така Овчаров повтори, макар и по-рафинирано, думите на руския външен министър Сергей Лавров, че тенденциозното отношение на България към руските енергийни проекти е заради американската й зависимост. Да се чуди човек представител на българската държава в "Лукойл Нефтохим Бургас" АД ли е Румен Овчаров, или защитник на руските интереси, награден със сладък пост в бургаската рафинерия", изтъква Мартин Димитров.
В питането до министър Петкова реформаторите акцентират, че представителят на държавата в рафинерията е посрещнал присъдата на Международния арбитраж в Париж по казуса с АЕЦ "Белене" с нескрита ирония и злорадство и е предложил наличният реактор да бъде инсталиран като паметник в Банкя.
Депутатите връщат лентата още назад и напомнят решението на Министерството на енергетиката от 17 ноември 2005 г., тогава оглавявано от Овчаров, с което е подписан договор за особен залог в полза на американската "AES-3C Марица-изток 1" на бъдещите вземания на НЕК от електроразпределителни дружества, също спорното решение за изграждането на АЕЦ "Белене", скандала с "Топлофикация София" заради писмото с инициалите Р. Овч. и т.н и т.н.
"И така, г-жо министър, виждате колко богата и разнообразна е политическата и професионална биография на г-н Румен Овчаров. При всички случаи, като се имат предвид фундаменталните различия в енергийната политика на дясноцентристките правителства на Бойко Борисов с тази, провеждана от Овчаров, когато е бил министър на икономиката и енергетиката, и като се отчете какви загуби е понесла държавата от проекти като АЕЦ "Белене", яз. "Цанков камък" и др., трудно може да се обясни заради какви приноси към родната енергетика Румен Овчаров все още е на този държавен пост!? Въпросът отдавна вече не е само политически. Това е въпрос на морал и справедливост! И тук не става въпрос просто за една кадрова промяна. Тук става дума за доверието на хората, които ни избраха", патетично завършват изложението си, напомнящо на донос до партийния секретар от времето на комунизма, Димитров и колегите му.
Според клюките в бранша Теменужка Петкова и Румен Овчаров изобщо не се понасят. Причината за това е, че именно Петкова, докато бе начело на Агенцията за държавен финансов контрол, бе натоварена с разследването на всички факти и обстоятелства около проекта АЕЦ "Белене". И установи изключително тежки нарушения на законодателството при провеждането на процедурата. Като например, че след проведената обществена поръчка не е бил сключен контракт (потвърдено впоследствие и от арбитражния съд в Париж). Също, че т. нар. старо оборудване е продадено обратно на руската страна буквално за жълти стотинки и т.н. Самата Теменужка Петкова каза преди време за "БАНКЕРЪ", че Овчаров е притеснен от нейното присъствие в сектора.
Затова на този фон изключително странен е отговорът й на поставения от реформаторите въпрос. Надълго и нашироко енергийният министър дава никому ненужна информация за капитала на "Лукойл Нефтохим", за неговото разпределение, за назначаването на Овчаров по времето на кабинета Орешарски и за правомощията на членовете на надзорния съвет. И съвсем накрая в едно кратко, но изключително важно изречение тя казва: "Определеният за представител на държавата член на надзорния съвет на дружеството не отчита своята работа пред министъра на енергетиката".
И цитира чл.3 на Закона за енергетиката, според който държавната политика в сектора се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет. "В тази връзка към настоящия момент Министерството на енергетиката не се е възползвало от нормативната възможност, предвидена в Правилника за реда на упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за промяна в състава на надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.
Така Петкова елегантно прехвърля топката в полето на премиера Бойко Борисов. От него, а не от министъра на енергетиката зависи дали Румен Овчаров ще е държавният човек в надзора на рафинерията, или не.
Юридически нещата стоят другояче. В чл.10 на правилника, цитиран от Теменужка Петкова, ясно е записано, че "в търговските дружества, в които държавата е акционер или съдружник, съответният министър съобразно отрасловата му компетентност или писмено упълномощено от него лице представлява държавата в общото събрание на дружеството".
Излиза, че фактическата ситуация е друга. И че след като Петкова не взема отношение, чадъра над Овчаров го държи премиерът. Нищо че бившият червен енергиен министър съвсем не си държи езика зад зъбите по негов адрес.
Преди време Овчаров например иронично предложи на Борисов да спаси ЦСКА с финансова подкрепа от АЕЦ "Козлодуй". А малко по-късно премиерът съгласува назначението на нов изпълнителен директор на първата атомна с него. На пръв поглед странна ситуация, без съмнение. Но пък е известно и че за Овчаров тайни в енергетиката няма.
"БАНКЕРЪ" потърси и самия Овчаров, за да чуе неговата, без съмнение, твърде любопитна позиция за заигравките на негов гръб. Настойчивите ни опити да се свържем с бившия енергиен министър обаче удариха на камък и до редакционното приключване на броя той така и не си вдигна телефона.
Остана незададен и въпросът дали в дъното на всичко не са дружеските връзки на Борисов с лицето на "Лукойл" в България – Валентин Златев. Но за това… някой друг път.
