Рейкявик намалява рестрикциите върху задграничните вложения на исландските домакинства и сваля забраната за директни фирмени инвестиции в чужбина. Със закон, внесен за одобрение на 17 август, правителството предлага да се разреши на физическите лица да влагат в ценни книжа до 100 млн. крони (850 хил. щ. долара) годишно и да купуват поне по един имот зад граница. Инвестициите в чужбина ще бъдат неограничени по размер, но трябва да бъдат одобрени предварително от централната банка на Исландия. Законът предвижда също смекчаване на голям брой други рестрикции и премахване на различни лимити от 1 януари 2017-а.
Председателят на Исландската централна банка Мар Гудмундсон информира, че валутните резерви, кредитните институции и домакинствата са достатъчно издръжливи, за да устоят на тези промени. По оценка на централните банкери облекченията ще предизвикат отлив на капитали в размер между 40 и 160 млрд. крони. Валутните резерви на страната са били 680 млрд. крони в края на юли.
Валутният и капиталов контрол бе въведен през 2008-а, след като трите най-големи исландски банки фалираха под бремето на дългове за 85 млрд. щ. долара. Няколкото исландски правителства, управлявали оттогава насам, получиха високи оценки от икономистите и експертите на МВФ за начина, по който са се справили с кризата. Включително и чрез отписване на потребителски задължения и чрез принудително орязване на вземанията на чуждестранните кредитори. Стопанството на страната вече е почти възстановено – растежът е над 4%, безработицата е 2% и инфлация в близост до 1% годишно.
