Сътрудничеството между Иран и Русия достигна безпрецедентно ниво, след като Ислямската република разреши на руската далекобойна авиация да ползва нейни бази и да нанася удари по цели в Сирия. В базата в западния ирански град Хамадан пристигнаха стратегически бомбардировачи Ту-22М3 и незабавно започнаха да изпълняват бойни мисии.
Както обявиха представители и на двете страни, задачите на руските сили ще се ограничат до провеждането на военни операции срещу групировките в Сирия, воюващи с правителството в Дамаск. Русия и Иран обаче поддържат сирийския президент Башар Асад от самото начало на войната и това повдига въпроса дали внезапният скок във военното им сътрудничество не е прелюдия към по-значителен политически завой с по-далечни последици?
Решението на Иран да допусне за първи път на своя територия чужди военни сили след Ислямската революция през 1979 г. (и за първи път руснаци след Втората световна война) е свидетелство за решимостта на правителството му да постигне стратегическите си цели в Сирия, за които вече е платил висока цена. Включително и с живота на повече от 400 военнослужещи от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, сред които и генерали.
"Това показва, че да остане Асад на власт е много важно за Иран, включително и за иранските хардлайнери, след като допускат войска на неверници на свещената си територия", коментира Павел Фелгенхауер от руското издание "Новая газета".
Висш представител на властта в Техеран заяви, че споразумението с Москва за базите е фокусирано върху Сирия, но е "стратегическо" и представлява "предупреждение за страните, подкрепящи терористите". Вероятно се визират САЩ и съюзниците им, които искат свалянето на Асад. Сътрудничеството между Иран и Русия вече направи "много труден живота на терористите", но новата му фаза ще продължи, "докато те не бъдат напълно прочистени", заяви председателят на иранския Върховен национален съвет за сигурност Али Шамхани.
В реакцията на Вашингтон нямаше изненада. Използването на ирански бази от Русия за нанасяне на удари в Сирия е достойно за съжаление, заяви говорителят на Държавния департамент Марк Тонър. Той отбеляза, че Москва продължава да нанася удари по подкрепяни от САЩ умерени сирийски сили и изрази съмнение дали руското присъствие не нарушава резолюциите на ООН за ядрената сделка с Техеран, забраняващи доставки или трансфер на военни технологии, провеждане на обучения или предоставяне на военна помощ.
Въпросът за присъствието на руските военни е деликатен за Иран и от идеологическа гледна точка. След Ислямската революция новата власт официално се противопостави и на двете водещи страни от Студената война – и на САЩ, и на Русия. И категорично отхвърли всякаква чужда намеса – под лозунга "Нито Запад, нито Изток, само Ислямска република!". Сегашната ситуация започва да се разминава със заветите на самия лидер на революцията – аятолах Хомейни.
Председателят на комисията за външна политика и сигурност към иранския парламент Алаедин Боруджерди отбеляза в тази връзка, че руските самолети само презареждат на територията на страната, но като цяло "няма постоянно разположени руски сили" в Иран. Председателят на парламента Али Лариджани припомни, че конституцията забранява създаването на чужди военни бази в Иран. Но казусът не е такъв, защото Иран не е предал базата до Хамадан на Русия.
Има и още едно обстоятелство, сочещо, че Техеран ще е предпазлив към обвързването с Русия. Москва действително осъществява добро сътрудничество в Сирия с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Но самият него го смятат за поддръжник на консервативното течение в ислямската република. В другия край на политическия спектър е реформаторското управление на президента Рохани, който постигна споразумението за ядрената програма и търси разчупване на ледовете със Запада. При това положение едва ли може да се очаква някакво залитане на Техеран към по-сериозно обвързване с Москва.
