Почти две трети от жителите на Турция вярват, че зад юлския опит за преврат стои ислямският проповедник Фетхуллах Гюлен и неговото движение „Хизмет“. Това показват резултатите от анкетата на института Andy-Ar. Организацията на изгнаника в САЩ се представя на международната арена като умерена и толерантна, своеобразна алтернатива на ислямския радикализъм. Друг е въпросът доколко това отговаря на истината. Сега мнозина се вълнуват и от въпроса дали Гюлен е „турския Ганди“, или зад миролюбивата му маска се крие още по-опасен автократ от самия Ердоган?
Фетхуллах Гюлен е роден през 1941 година. Възгледите му се формират под влиянието на Саид Нурси (1876-1960) – богослов и тълкувател на Корана, призоваващ за сливане на науката с исляма. По-късно Гюлен развива собствено учение, което започва да проповядва активно сред турските националисти през 70-те години на ХХ век. Финансирането на движението се осигурява от собствени бизнес структури и пожертвувания на анонимни съратници. „Хизмет“ съсредоточава вниманието си върху проблемите на образованието, благодарение на което се създава цяла прослойка от предприемачи, учени, държавни служители, юристи и журналисти, лоялни към Гюлен.
От 1999-а Гюлен живее в САЩ, откъдето управлява глобалната мрежа на движението, включваща училища, търговски предприятия, благотворителни организации и медии. Движението му има милиони последователи. Те са най-активни в Турция, но гюленистите действат и в Африка, и в Централна Азия, в САЩ и в Европейския съюз.
По думите на живелия дълго време в Турция азербайджански журналист Махир Зейналов движението на Гюлен е „свободна мрежа от отделни личности и институции“, проповядващи „своите идеали чрез образование и диалог“. Целта им е мирно „съжителство на нациите, етническите и религиозни групи, а мисията им – да разпространяват културата си сред хората, независимо в коя част на света живеят“. В Турция журналистът сътрудничил на близкото до Гюлен издание Today’s Zaman, но бил обвинен в нарушаване на законите и през февруари 2014-а е изгонен от страната. По думите му – заради критика към Ердоган.
Непрозрачното финансиране и стремежът за проникване в държавните учреждения са причините още преди години светските критици да заподозрат у гюленистите желание да създадат в Турция теократична ислямска държава. Според професора от Харвардския университет Дени Родрик „движението на Гюлен надхвърля рамките на училищата, благотворителността и междурелигиозния диалог, то има и тъмна страна – тайна дейност по изфабрикуване на доказателства, подслушване, дезинформация, шантаж и юридически манипулации“.
Успоредно със системата на образованието гюленистите винаги са се стремили да настанят свои хора на работа в полицията, в съда и в медиите – сфери, в които традиционно доминират последователи на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк. След преврата през 1980-а движението на Гюлен започва да обръща внимание и на проникването си във военните академии. Според тюрколога Джени Вайт, професор от Стокхолмския университет, още „никой не е успял да разкрие финансовата и административна основа на движението, върху която се базира неговата дейност и паричните потоци между отделните части на организацията“.
През 2002 г. на власт дойдоха премиер-министърът Реджеб Таип Ердоган и основаната от него Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Между тях и движението на Гюлен имаше много общи неща: ислямизъм, национализъм, социална и бизнес ориентация, както и проевропейска насоченост. Алиансът между тях изглеждаше естествен. През десетилетието на неговото съществуване в Турция се изграждаха пътища, училища, болници, жилища. Икономиката процъфтяваше, а подкрепата на населението растеше. Мнозина гюленисти бяха свързани със строителния бизнес. И никой не говореше за каквато и да било корупция.
В периода 2003-2011 г. бе осъществена серия от процеси срещу представители на военния елит, обвинени в заговори и подготовка на преврати. Прокурорите и съдиите бяха гюленисти, подкрепяни от гюленистки медии. Независимите наблюдатели квалифицираха доказателствата, предявени на тези процеси, като изфабрикувани. В края на краищата бяха арестувани или уволнени стотици офицери кемалисти, а местата им бяха заети от привърженици на Ердоган и Гюлен.
През 2012-а обаче полицията и прокуратурата започнаха дела срещу близкия до Ердоган началник на турското разузнаване Хакан Фидан. Той беше обвинен в тайни контакти със забранената Работническа партия на Кюрдистан. По това време Ердоган се стреми да прекрати конфликта с кюрдите, а гюленистите провалиха преговорите, инициирайки редица процеси срещу кюрдски политици и журналисти.
През 2013-а в Турция се разрази корупционен скандал – гюленистите задържаха четирима министри от Партията на справедливостта и прогреса за нарушения при сключване на договори за строителство. Малко след това партията на Ердоган нанесе ответен удар, обвинявайки гюленистите, че подготвят преврат, и за първи път нарекоха движението им терористично. Последваха чистки на държавния апарат за отстраняване на последователите на Гюлен.
Журналистът Ахмед Шик от Дойче Веле е убеден, че гюленистите са планирали юлския преврат, но не сами, а в съюз с групировки от различни противници на Ердоган: „Разгромът на превратаджиите в никакъв случай няма да доведе до оздравяване на демокрацията. Моделът, към който се стреми правителството, при това съвършено независимо от опита за смяна на властта, е еднопартийна държава начело с Ердоган".
