Не можем да игнорираме режима в Дамаск при преодоляването на сирийската криза, обяви на 24 август турският премиер Бинали Йълдъръм. С което даде знак за най-сериозния досега завой на Анкара по отношение на кризата в региона. Преди това рязкото помирение между Москва и Анкара, после появата на руски бомбардировачи в ирански бази и засилените дипломатически контакти между Турция и Иран повдигат въпроса дали не става дума за създаването на военна и политическа ос между трите държави.
Предложението за създаването на нов троен съюз изказа турският президент Реджеп Ердоган на 20 юли в телефонен разговор с иранския си колега Хасан Рохани. "Сега повече от всякога сме изпълнени с решителност заедно с Иран и Русия, ръка за ръка, да съдействаме за разрешаването на регионалните проблеми и смятаме да активизираме усилията си за завръщането на мира и стабилността в региона", заяви тогава турският лидер. Този разговор се състоя едва четири дни след опита за преврат в южната ни съседка и по всяка вероятност бе повлиян от него.
В отношенията на Турция с Иран досега имаше какво да се желае. Ислямската революция в Иран от 1979-а постави разделителна линия – лидерът й аятолах Хомейни определи САЩ като "големия Сатана", а Анкара бе посочена от него като най-сигурния съюзник на Вашингтон в региона. Събитията от последните години не допринесоха за затопляне на отношенията. Докато Иран подкрепя безрезервно Башар Асад в Сирия, включително и с военна сила, Турция – поне досега, се бореше за свалянето му и подпомагаше бунтовнически групировки, воюващи с него и с иранските му съюзници.
Въпреки репутацията си на "труден" политик обаче Ердоган умее да проявява гъвкавост и когато се наложи – да прави отстъпки. Точно това демонстрира той, когато обърна политиката си на 180 градуса и пое курс към помирение с Москва. И на практика едновременно с това се споразумя с Израел за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни.
Иран също го улесни. Управлението на страната, подобно на това в Москва, не изчака да види как ще приключи опитът за преврат, за да вземе страна. Още в ранните часове на 16 юли иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф изрази в Туитър подкрепата си за Ердоган. В последвалия след това телефонен разговор президентът Рохани каза на турския си колега, че опитът за преврат трябва да му послужи като "тест, с който да разграничи вътрешните и външните си приятели и врагове". За затоплянето на турско-иранските отношения не е без значение и фактът, че турската армия, която винаги е била възприемана от Техеран като опора на американското влияние в страната, буквално бе обезглавена след неуспешния преврат.
Много интересен е сега въпросът какво може Анкара да предложи на новите си партньори и какво – те на нея.
Основната разделителна линия между Турция, от една страна, и Русия, от друга, досега е отношението към сирийското правителство. Москва показа, че за нея е недопустима политическата преориентация на Дамаск, независимо дали със или без Асад начело. Сегашната сирийска държава, или по-точно това, което е останало от нея, е един от последните верни съюзници на Русия и тя не може да си позволи да го изгуби заедно със стратегическите предимства, които й дават базите на нейна територия. За шиитски Иран, от друга страна, сегашното управление на Сирия, осъществено от алауитското малцинство, към което спада и Асад, е важна брънка от плановете му за пренареждане на силите в Близкия изток с помощта на местните шиитски и алауитски общности – в Ирак, в Ливан (където "Хизбула" е ключов съюзник на Техеран), в Йемен, в Бахрейн и дори в Саудитска Арабия.
И ако за Русия и Иран оцеляването на режима в Дамаск е главна стратегическа цел, "червената линия" за Турция е друга – създаването на кюрдска държава. Тук обаче тя има общи интереси с Иран, в който също има значително кюрдско малцинство. Неслучайно в хода на новото "затопляне" между Анкара и Техеран бившият ирански външен министър Али Акбар Велаяти заяви: "Крайната цел на американците е създаването на независим Кюрдистан, което представлява потенциална заплаха за региона. Ако кюрдите получат независимост, това ще е създаване на втори Израел". Междувременно Турция отново демонстрира твърдата си позиция да не толерира сирийските кюрди, които смята за филиал на забранената в Турция Кюрдска работническа партия. Турците предприеха едностранна военна акция, целяща да не ги допусне на запад от река Ефрат.
Така параметрите на сближаването се очертават – Турция се отказва да сваля Асад срещу гаранции, че няма да има кюрдска държава. Освен изявлението на Йълдъръм, че Дамаск не може да бъде игнориран, в подкрепа на тази теза са и думите му, че е време големите световни сили, включително и САЩ, Русия и Иран, да обединят усилията си, за да "отворят нова страница" в Сирия. Те бяха предшествани от изявлението на вицепремиера Нуман Куртулмуш от 18 август, според което Анкара не е постигнала успех в политиката си към Сирия, "както и други страни".
Кризата в региона продължи прекалено дълго, гълта огромни ресурси, генерира нестабилност, а никоя от замесените страни не взима връх. Но пътят към компромисите е открит.
